Търси
Вашият e-mail:
Вашето име:
E-mail на получателя:
Име на получателя:
Изпрати
Начало | Контакти Вторник, 23 Май 2017г.
Непознатата българска история

Обезродяването на Македония 1919-1929

Четвъртък, 1 Декември 2011г.
Автор: в. Атака
Животът на македонеца не струва за полицията нищо

Животът на македонеца за тукашната жандармерия и полиция не струва и колкото живота на един заек. Ето доказателства.
За убийството на М. М. и сина му вестниците   съобщиха онова, което наредиха властите. Между това из цяла Македония се знае като  сигурно, че те са изведени от къщата си от бандити и че са ги убили посред пътя за Ново село, защото при тяхното извеждане от къщата,  както и при убийството им, имаше очевидци. Всичко това се потвърждава и от факта, че полицията не си мръдна и пръста, за да издири убийците.
В Гевгели е убит видният македонец и почтен гражданин Ристо Глигоров. И в тоя, като и в онзи случай властите само съобщиха, че това е работа на македонствоющите, а не направиха нищо да намерят "атентаторите", когато в околностите на Куманово бе доведен цял влак жандармерия от Скопие да издири кой е набил един халваджия и навсякъде разгласиха, че това било опит за атентат.
На 29. XII. 1927 година

в Неготин пред
портите на къщата
си е убит хлебарят

Георги Ангюшев. Няколко дела преди това той имаше сблъскване с жандармерийския капрал, който по този случай му казал: "Ще ме помниш." И тук убийците не са търсени.
На 4. XII. 1927 година в с. Рожден, Кавадарска околия, жандармите повикаха при себе си в участъка видния жител Ристо Комитов и се опитаха да го опиянят и удушат. Но тъй като сами се напиха много, те промениха плана си и го намушкаха с ножове, след което го отнесоха мъртъв и го хвърлиха в двора му. Селяните по следите на кръвта установиха, че е донесен от участъка.
В с. Дрен на пътя са убити двама селяни.
В с. Живене е убит С. Ч.
В с. Сушица е убит Д. Т.
В с. Алекинци е убит Яне Стойчев. За всички тия три случая се знае, че са дело на жандармите.
Тома  Коюмджиев, младеж от Струмица, е убит от жандармите при отвеждане съда в затвора.
М. Ч., шивач от Щип  е убит при  отвеждане  от Царево село в Щип. В Царево село му казаха, че го водят вкъщи в Щип, но за да не го нападне някой, му дават жандарм да го пази. При този случай е отведен още един затворник.
По същия начин при отвеждане за Царево село е убито едно момче, името на което не можа да се установи.
Един младеж от Щип бе арестуван в Щип веднага щом се върнал от България и след няколко дена изведен от затвора. На родителите му околийският началник каза: "Той вече не е ваш син, Бог го прости."

Някои от убийците
са известни, някои
от жертвите - не

"Време" помества една бележка, че в Куманово при отвеждане от града до станцията един жандармски подофицер е убил някой си С. С, "защото се опитал да бяга." Между това тоя нещастник имаше вериги на ръцете си, мястото, където е убит, бе открито, без всякакво прикритие и се намира на няколко крачки от казармата, пълна с войници. А очевидците видяха, как жандармът го е смъкнал в хендека.
Сега Ви изложихме накратко положението в Македония. То е още много по-лошо.
Броят на убитите е много по-голям, но е невъзможно да се узнаят имената на всички, защото и селата и градовете са почти блокирани, а селяните не смеят да разправят всичко. Има много незнайни жертви, чиито трупове са изхвърлени, без някой да е узнал кои са, защото тук е престъпление да се разпитва за избитите.
Как се действа по селата най-добре показва следният пример. Поради атентата при с. Александрово, това село бе така блокирано, че дори и добитъкът три недели не бе пускан на паша; а една жена, която през това време умря, през всичкото време не можеше да бъде погребана.
Всичко това една наистина безпристрастна комисия би могла да издири и установи.
Ние пак повтаряме, че не търсим виновниците, ние дори. Не искаме да обвиняваме, макар да имаме право за това. Ние искаме да ни се осигури животът, да ни се даде поне толкова сигурност, та да не бъдем утре по кефа на полицията затворени или дори да почиваме под земята след всички понесени мъки.

Или, ако няма друга
помощ, тогава нека се
заповяда общо клане

нека се изтребят всички македонци, та да се свършат веднаж за винаги всички ужаси, които сега преживяваме.
Накрая нека кажем, че отначало мислехме да образуваме една депутация, която да съобщи на Скупщината всички тия факти. Но съзнавайки, че след това едва ли някой от депутацията би останал жив, за да се върне тук, ние избрахме тоя път и начин, вярвайки, че ще се застъпите и ще действувате, за да престане това непоносимо положение у нас.
Януарий, 1928 год.
Македонски   граждани
"Отчаян зов от сърцето на Македония, в. "Македония" № 452 от 13. IV. 1928 г.
Списанието бележи, че този позив е печатан досега само от загребския в. Воrba.
"В Макединия" - под това заглавие Genevois от 7 септемврий публикува следната декларация на г. д-р Станишев:
"Ние, македонците, водихме една люта борба в продължение на десетки години против непоносимия режим на Абдул Хамида.
Нашата крайна цел беше автономията на отечеството ни. Една жестока съдба - уви! реши, Македония да бъде разкъсана и разделена между нашите съседи. Сега почти цялото нейно население: българи, турци, куцовласи и евреи, особено в Македония под гръцка власт, е изгонено от отечеството си.
Броят на емигрантите и избягалите македонци в България прогресивно се е увеличавал от турския режим и балканските войни. След войната, а особено след световната, подписването

конвенцията за
"доброволното
изселване

на населенията между Гърция и България", броят на моите съотечественици, живущи в България, е достигнал грамадната цифра 600.000! Забранено е на тия македонци да се върнат в своето отечество, където с хиляди трябваше да изоставят майки, сестри и гробове на своите прадеди. Те там притежават богатства и биха могли да живеят охолно.
Тогава, когато в България са изпаднали в черна мизерия: физическа и морална. Защото чувствуват, че съставляват товар за местното население, което и без това е вече превито под тежестта на съсипателни данъци и при една извънредно тежка икономическа криза. Забранено е на тези македонци да се върнат у тях, защото искат да говорят езика на своите майки и защото искат права , културни гаранции за свободен живот - такива, каквито притежаваха даже под Хамидовския режим.
Ако правата на малцинствата можеха да бъдат гарантирани, тези македонци всички биха се върнали в своите огнища, където като лоялни граждани в парламентите, чрез говор и перо, биха допринесли за осъществяването на своите права и идеал - автономия на своето отечество.   
Една автономна Македония означава край на балканските съперничества и окончателно омиротворяване на полуострова."
В. "Независима Македония"
от 8 Х 1926 г.
(Следва)

Българи сме, не иска  ме и не можем да станем сърби

Изявления от легални емигрантски дейци и изложения от емигрантски организации (Македонски национален комитет):
Д-р К. Станишев, председател на Македонския национален комитет, заявил:
"Ние, македонците най-много работим за сближението между българи и сърби. Ние водихме тридесет години борба срещу Турция за свободата на македонците като българи. Ние, македонците сме българи. Ние чувствуваме като българи. Ако допуснем обаче, че сме заблудени, ако не сме българи, а сърби, питаме се, защо сърбите не ни оставят свободни сами да разберем заблуждението си? И тъкмо за това е тежко, мъчително и жестоко, че ние знаем и чувствуваме, че принадлежим на една народност, а идва друга народност и казва: не, вие не принадлежите на оная народност, а на нашата. Нужно е да се държи сметка за нашите чувства. Ние сме израснали с чувството, че сме българи, и с никаква сила, докато сме живи, не искаме и не можем да станем сърби.
Югославия е днес голяма и силна държава и няма защо да се плаши от един милион македонци, които имат съзнанието, че са българи. Нека ни се дадат църкви, училища, вестници и представителство в парламента на български език. Ако пък не искате да дадете чист български език, дайте ни тогава онзи, на който говорят македонците. И тогава цялата македонска интелигенция ще се върне по домовете си и ще се бори легално и лоялно за правата на целокупна Македония."
Г.  Ив.  Каранджулов,  председател на Македонската парламентарната група в Народното събрание в София, направил следните изявления:
"Съществуват всички условия за сближение между двете славянски племена. Стига да има воля - всичко твърде лесно може да се разреши. Нас ни делят твърде малки въпроси - не дела, но въпроси - това са въпросите за начина на третирането на българското население в Македония. Голяма грешка вършат някои сръбски приятели, които желаят, щото македонците, преди да бъдат искрени поданици  на крал Александра, да станат сърби. Оставете населението да говори своя език и да бъде предано на югославянския крал. Шовинистическото посърбяване насила не може да предизвика искрени чувства на приятелство. Аз съм роден в Прилеп и се усещам българин. България не само няма сила, но нито помисля да вземе Македония. Македонската революционна организация миналата година се обърна с един мемоар до Обществото на народите, в който ограничава своите претенции само в признаването правата на македонците. Ако се признае българската народност в Македония, революционната организация ще сложи оръжие. Това е голямо доказателство, че всеки българин желае искрено споразумение."

Анкета от г. Йованович, кореспондент на загребския в. Nоvosti от 23 III. 1926 г., в. "Независима Македония" № 149 от 5. III. 1926.
Изпрати
Коментар
Напиши коментар
Автор*:
Коментар*:
Код*:
Bot Captcha
Въведи код:
Пусни
Редакцията не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрият тон.

Условия за ползване на коментарите >>
Форум Атака
Телевизия АЛФА



Анкета
Подкрепяте ли петицията на АТАКА към главния прокурор Борис Велчев за сваляне имунитета на Ахмед Доган?
Да
89 %
Не
10 %
Общо гласували: 16538