Търси
Вашият e-mail:
Вашето име:
E-mail на получателя:
Име на получателя:
Изпрати
Начало | Контакти Събота, 21 Октомври 2017г.
Четиво

Влахия и Молдова са били български войводства

Четвъртък, 1 Декември 2011г.
Автор: Вл. Дякович
В земите, съединени през 1858 г. в  княжество Ромъния, се е говорело на нашия майчин език

Д-р Л. Милетич печати в ст. "Дако-ромъните и тяхната славянска писменост" 84 влахо-молдовски славянски грамоти, от които 80-те за пръв път се издават. Като разглежда строго научно езика в тия грамоти, д-р Милетич заключава: "Езикът на църковните книги е същият среднобългарски, който ни е известен и от нашите писмени паметници от Търновския извод от XIV и XV век. Той в течение на времето до XVII век никак не се мени и във Влашко, както и у нас. Съвсем друг е езикът, на който се пише в канцелариите на влашките войводи, в издаваните от тях официални грамоти, заповеди и в частните им писма. Този език е жив български език, който се мени с течение на времето. В писмените документи от края на XV век той е чист от чужди примеси, правилен и служи сега на българското езикознание като

най-ценен източник
за историята на
българския език

от най-важната преходна епоха - от среднобългарски към новобългарски".
Тъй, следователно, в науката има всестранни свидетелства, които установяват по един несъмнен начин, че бившите войводства (в турско време каймакамства) Влахия и Молдова, съединени чак на 1858 г. в едно княжество Ромъния, са бивши български войводства, населени първен от български славяни. С тия славяни в края на XIII век се смесили слезли от Карпатите власи, които постепенно ромънизират първите, докато към началото на XVII столетие ромънизацията завършила напълно, Днес в Ромъния останки от старобългарското население няма Докато е траял процесът на постепенната ромънизация, запазил се е като господствуващ и българският език, и славянската азбука, та чак в края на XVI столетие, когато ромънският елемент взема връх, появява се в писмеността и влашкият език, а пък

азбуката се заменя с
латиница едва към
средата на XIX век

Забележка. Подир всичко гореизложено, необяснимо е какви научни или може би политически мотиви са диктували г. Д. Ризову респ. професору В. Златарски, да не отбележат българските владения, както и ведомството на Охридската патриаршия отвъд Дунав - от времето на Симеона до падането на Първото българско царство, през периода на гръцкото иго и през Второто българско царство, както и след него, - в картите № № IV-IX на атласа "Българите в техните исторически, етнографически и политически граници" (Веrlin, 1917). При високоблагородната цел, що се гони с издаването атласа на 4 езика - да се запознае светът с "историческите, етнографически и политически граници" на българското племе, атласът наистина трябва да има "напълно научен характер", т. е. да изразява чистата обективна истина, и нищо не е в положение да оправдае отклонението от това начало. Като вземем пък предвид, че атласът има за своя главна задача да улесни справедливото разрешение на въпроса

за политическото и
културно обединение
на българския народ

изработването му въз основа на стари, отдавна отхвърлени от историческата наука мнения и заблуждения, или пък върху почвата на "съображения', както и нанасянето на картите в съвременни географически, - са деяния не само непростими, но много по-силно окачествими. Никакви уговорки "по нямане на повече време" не са в положение да извинят проявената в случая небрежност.
Ние навлязохме по-обстойно в миналото на Влашко и Молдова, за да си уясним и съдбата на Онгъла в Бесарабия, чиято история е свързана с оная на влашките войводства. Ромънският писател 3. Арбуре по тоя въпрос пише: "Едно време, особено до смъртта на Мирча Великий, целият Дунавски бряг от Северин до Килия принадлежал на Влашко (Мунтения), чието наименование според потеклото на княжеската династия беше Бесарабия. Обаче, след като молдованите си разшириха постепенно държавата във времето на Стефан Великий, границата на влашката държава" се определи тъкмо на р. Милков. Само земята между устието на Днестър и Дунав си

запази като едно
възпоминание
името "Бесарабия

Друг елин ромънски писател, Конст. Мойсил, като констатира, че Мирчо-войвода се е титулувал още "господар на татарските земи", казва, че "в 1387 - 1388 г. Мирчо не можеше да има от татарските земи освен южната част на Бесарабия, и то без Килия с околната област, които са били в ръцете на генуезците". Същият отбелязва още, че "един документ от края на 1392 г. говори за владението на Мирчо само върху Влашко "от планините до границите на Татария".
Съпоставяйки тия свидетелства с титулуването на Мирчо за владетел на "оба пола по всему Подунавio даже до Великаго моря", ясно става, че и Онгълът в Бесарабия е съставлявал част от Влашкото войводство на бесарабите, а това последното, както видяхме, е било почти

до края на XIV столетие
подвластно на България

Независимостта на Влашко, както знаем, трае твърде късо: още при Мирча тя става подвластна (васална) на турците. Но по-после, при молдовския войвода Стефан Великий (1457--1504), Онгълът минава към Молдова, но за твърде късо време: на 1503 г. турци и татари  нахлуват в него и при молдовския войвода Петър Рареш го завладяват, като установяват 2 санджака - Акермански и Бендерски, укрепяват градовете Акерман, Бендер, Измаил и Килия, а Онгъла населяват с татари. От това време Онгълът носи татарското име Буджак. Границата между споменатите санджаци се установява на Големия Троян. В Онгъла са живели няколко татарски орди, главно четири...
Крепостите Хотин, Бендер, Акерман и Измаил са се намирали под непосредственото владение на турския султан. Край р. Прут и в земите на север около гр. Леово към същото време се намирали влашки селца, що заедно с околните земи са били собственост на влашки "боери" (чокои), които претендираха да са им били подарени от влашките войводи. С изселването на татарите из тия места боерите разширили своите земи.
(Следва)


През ХVIII в. Русия опразва от
татарите Онгъла в Бесарабия


Изселването на татарите из Онгъла в Бесарабия е ставало постепенно, почнало е от началото на XVIII в. и се е завършило към 1806; мнозинството от тях е било изселено в Крим, гдето русите са ги изпращали, за да бъдат по-далеч от пределите на Турция, а не малко се заселиха в Добруджа, Мизия (Видинско) и Тракия.
На тъй изпразнените татарски места в отбелязаните райони и се заселват, както ще видим, днешните бесарабски българи.
И тъй през течението на гръцкото иго българските владения в Дакия продължават своя живот; през периода пък на Второто българско царство те се проявяват в две войводства, които обхващат Влашко и Молдова с Онгъла в Бесарабия, ако не цялата последна област. Това положение трае дори до края на XIV век, когато вече Влахия и Молдова, включвайки в себе си и Онгъла на Бесарабия, изпъкват като влашки, васални на Турция войводства, но още в зависимост - до средата на XIX век, от българската култура.
Изпрати
Коментар
Напиши коментар
Автор*:
Коментар*:
Код*:
Bot Captcha
Въведи код:
Пусни
Редакцията не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрият тон.

Условия за ползване на коментарите >>
Форум Атака
Телевизия АЛФА



Анкета
Подкрепяте ли петицията на АТАКА към главния прокурор Борис Велчев за сваляне имунитета на Ахмед Доган?
Да
89 %
Не
10 %
Общо гласували: 16547