Търси
Вашият e-mail:
Вашето име:
E-mail на получателя:
Име на получателя:
Изпрати
Начало | Контакти Петък, 15 Декември 2017г.
Тема

Държавата заряза спешната помощ

Сряда, 16 Ноември 2011г.
Автор: в. Атака
ГЕРБ излъга спешните лекари, че ще им вдигне двойно заплатите 

От години реформа в спешната помощ няма, също както няма в доболничната и в болничната. За спешна помощ в бюджет 2012 са осигурени 87,4 млн. лв., които трябва да стигнат за линейки и медици, за лечение и престой в интензивните отделения. По изчисления на здравното министерство обаче, направени за спешна медицинска помощ, годишно са необходими минимум 150 млн. лв. Това е със 75 млн. лева повече, отколкото се дават в момента. Здравният министър Стефан Константинов се канеше да поиска още 70 млн. лв. от вицепремиера Дянков за спешната помощ през 2012 г. Вместо това получава тези 87,4 млн. лв., записани за догодина  и то в случай, че спешните центрове преминат в болниците. Какво убеди здравния министър да промени от юни до ноември вижданията си, както сам нарича опитите си да внесе още по-голям хаос в здравеопазването. Тези пари няма да стигнат за видимо повишаване на заплатите на спешните доктори, какво остава за двойно, което уж била целта на промяната. Реално реформи няма, има задълбочаване на кризата и хроничен недостиг на пари за тази жизненоважна сфера. Този път вижданията на министъра бяха съобщени от премиера Бойко Борисов на откриването на обновеното отделение за хемодиализа в "Пирогов". Той заяви, че предстои правителството да започне работа по модернизирането на Бърза помощ. И бе категоричен, че тя трябва да отиде към областните центрове. Така мислели и здравният министър, и директорите на големите болници. Ако искаме да повишим заплатите на спешните медици, трябва да вкараме спешната помощ в болниците. Съкращаването на 1 200 - 1 300 души администрация при прехвърлянето на филиалите ще вдигне двойно заплатите на медиците, вярва си Борисов. Истината обаче е, че в цялата страна в администрацията на спешната помощ  работят 469 души. Електротехниците и монтьорите на линейките са 212, оставащите 267 човека дори и да бъдат съкратени, няма как това да е достатъчно за двойно увеличение на заплатите на лекарите. То и не е предвидено в тези 87,4 млн. лв. за спешната помощ. 
В момента заплатата на начинаещ лекар във всички 28 центъра на спешната помощ е 550 лева, специалист взима 650 лева, а шофьор - 340 лева. Медиците получават купони за храна за 12 часа на стойност два лева. Нощният труд се заплаща по 50 ст. на час, а извънредният труд изобщо не се заплаща. Двойно вдигане на заплатите означава 1 300 лв. на лекар и 1 100 за начинаещ. "Реформа в Спешната помощ се прави с пари.  Стартовите възнаграждения на медицинските специалисти трябва да бъдат три пъти минималната работна заплата (810 лв)", смята Константинов. Той е убеден, че това все пак продължава да е ниско заплащане, след като специализантите например  вземат до 4 пъти минималната заплата. Пари обаче за повече няма. Така министърът опровергава премиера за двоен скок на докторските заплати.   
Макар Борисов да обяви идеята за преминаване на спешните центрове към областните болници за съгласувана и че всички директори на големи клиники до един я подкрепят, още на следващия ден

срещу нея застанаха болнични директори и
редови лекари

Срещу нея се обявиха най-авторитетните имена в съсловието. Един от основните въпроси е как спешната помощ, която е изцяло субсидирана дейност от държавата,  ще премине към болниците, които са търговски дружества, и ще се финансира със средства от здравната каса. Не без основание лекарите заподозряха опит на държавата да се отърве от още една дейност. Както и че няма никакви гаранции, че парите за Спешна помощ няма да отиват в други отделения по решение на директора. 
В "Пирогов" министърът само кимаше с глава в знак на съгласие. През юни обаче не мислеше така. Тогава той представи една съвсем различна реформа за спешната помощ.  Какво го убеди да промени рязко намеренията си? През юни Константинов виждаше спешната помощ като самостоятелна връзка между доболничното и болничното лечение. В реформата му се предвиждаха три вида оказване на бърза помощ на пациентите в зависимост от тежестта на случая. Първият вид включва шофьор, парамедик и лекар. При втория ще има шофьор и парамедик с възможно най-високо ниво на обучение. Тези екипи ще се използват при спешни състояния, когато на място трябва да се окаже първа помощ на пациента и е необходимо той да бъде транспортиран възможно най-бързо до болница. Третият вид ще бъде само от обучен шофьор и ще се използва единствено за транспорт на пациенти.
През юни Константинов въвежда специалността парамедик. Не е необходимо кандидатите да имат непременно медицинско образование, достатъчно е средно. Те ще бъдат обучавани в медицинските университети или от Българския червен кръст между 2 и 3 години.  Могат да бъдат шофьори на линейки, диспечери в Спешна помощ, да има всякакви други специалности,  даже полицаи или пожарникари.  Шофьорите на линейки и санитарите в  Бърза помощ ще изкарват задължителен курс по спасяване и оказване на първа помощ при катастрофи. До момента няма наредба, нито какъвто и да е документ, който да ги задължава да оказват помощ на лекарите за разлика от останалите страни в Европейския съюз и в САЩ, където това е част от трудовите им договори. В Германия например те минават задължително 1800 часа по спешна медицинска помощ. Въпросът е направил ли е министър Константинов нещо между юни и ноември за уреждане статута на парамедиците. Защото самостоятелна или не, от години вече Спешна помощ се нуждае от специалисти. Текучеството на медици тук е най-голямо, свободните места само в София са 80 и няма желаещи за тях. А парамедиците са добро решение, познато в редица европейски държави. То може да се приложи у нас без значение дали спешната помощ е самостоятелна или е в областните болници. Но не е направено.
Според концепцията за реформа на здравното ведомство от юни, най-малко след 3 години ще се решат проблемите в оказването на спешна помощ. Цената на тази реформа не е калкулирана в бюджета за 2011година. Затова си остана единствено намерение, а не разписан график за промени. Въпреки че министърът заяви: "По време на избори обичайно настъпва някакво раздвижване в здравеопазването. Ние търсим трайни резултати".
Четири месеца по-късно се оказа, че търсенето на трайни резултати в здравната система продължава в съвсем друга посока. Без министърът да се съобразява с факта, че

спешната помощ е
буфер между пациентите и болниците

Както и че над два милиона неосигурени българи разчитат единствено на нея. Как ще се справи тя с бюджет от 87,4 млн. при признанието на Константинов, че й трябват поне 150 млн. лв.? Парите ще свършат през второто тримесечие, защото болниците ще плащат и за неосигурените, и за недостига в бюджета на бързата помощ и ще потънат в дългове.      
Министерството на здравеопазването залага 90 процента от спешните случаи да бъдат обслужвани до 20 минути. За останалите не бива да се допускат повече от 40 минути. Според министър Константинов за целта трябва да се подобри и координацията между диспечерите, екипите и спешните телефони. Според него голяма част от разминаванията са не защото няма линейки, не защото няма техника, а защото на много места

центровете използват халваджийски тефтери,

където се записва и се предава по GSM-и информацията. Това трябва да спре. Всички линейки трябва да са с GPS. Всички повиквания трябва да се регистрират в компютри. Ще се искат разпечатки от всички сигнали и разпечатки от GPS-ите - да се знае какъв е бил пътят на системата. Изискванията, които трябва да се изпълняват, са без значение дали спешната помощ е самостоятелна или е част от болничната. И пак въпросът е какво свърши министър Константинов за по-бързото обслужване на пациентите? От юни до ноември, до новите "виждания" за реформи -  нищо. 
Въпреки приказките, че спешната помощ ще влезе в областните болници, цялостна, ясна и дългосрочна програма за развитие на здравната система няма. До ноември концепцията на МЗ предвиждаше в големите градове над 200 000 души да има повече от един център за Спешна помощ.  В районите, където над 10% от населението е  на разстояние, предполагащо повече от 20 минути време за достъп до бърза помощ, както и на магистрали, да има постоянни или временно изнесени екипи. Какво пречи тези идеи да бъдат включени в поредната реформа на Спешната помощ?
Създаването на национална здравна карта, в която ясно да се определят лечебните заведения и тяхното ниво, с което могат да предоставят спешна помощ, е друго предложение на МЗ. Да припомним все пак, че в края на миналата година беше обявено, че здравната карта е готова. И въпреки това нямаше преструктуриране на болничната и на Спешната помощ. Когато тази карта стане наистина готова, това означава Спешната помощ денонощно да разполага с множество различни специалисти, солидна диагностична база, възможности за интензивно лечение и други специфични дейности, както и с 30% от наличните легла в болниците за спешни случаи. Проблемът е от къде ще дойдат тези специалисти, като в момента те не достигат в отделенията на болниците, а какво остава за Бърза  помощ? В същото време във Франция например общинските болници имат спешни звена, достатъчно линейки и хеликоптерни площадки за случаите, с които местните медици не могат да се справят.

Всеки реаномобил е
оборудван с
изкуствено сърце

и изкуствен бъбрек, а у нас повечето линейки возят като таксита. Проблемът с линейките, техниката и специалистите трябва да бъде решен без значение дали Спешна помощ е самостоятелна или е вкарана в общинска болница. Въпросът е кой какво плаща? Ако Спешната помощ е самостоятелно звено, тя е грижа на държавата, както е по конституция. Ако е към болница, влиза в бюджета на лечебното заведение, за което плаща НЗОК.       
Когато се правят резки промени в Спешната помощ, когато държавата се отървава от ангажиментите си към нея, не бива да се забравя, че Спешната помощ е част от системата за национална сигурност и то съвсем не маловажна. Освен всички посочени досега негативи, ако се реализират идеите на Борисов- Константинов няма да е ясно на кого са подчинени екипите: на МВР или на МЗ. Това означава, че при бедствия няма да може да се реагира адекватно. 

Всеки пети доктор е
между 55 и 65 години


Всеки пети доктор в Спешна помощ е на възраст между 55 и 65 години и скоро ще напусне системата. В същото време всеки втори студент по медицина вижда кариерата си в чужбина. До момента над 650 лекари са напуснали страната и над 800 медицински сестри. Не достигат анестезиолози, хирурзи, педиатри, патоанатоми, но най-сериозен е отливът на доктори от Спешната помощ. Не става дума за липса на интерес към работата, а за стрес, голяма отговорност, остаряла апаратура, неадекватно заплащане. Това са едни  от основните причини. В страната има 28 центъра със 198 филиала на Бърза  помощ. В тях работят 6987 медици при щат 7 113 души. Когато говорим за ниски заплати, трябва да се знае, че един специалист в Спешна помощ взема 650 лева. Това е с 220 лв. по-малко от средното заплащане на останалите доктори в болниците. Стратегията за Спешна помощ на МЗ предвижда да се вдигне възнаграждението на медиците поне до това, което получават общопрактикуващите доктори.
Според здравния министър Константинов стартовата заплата трябва да е три пъти минималната или 810 лв. в момента. "Всичко опира до това да се намерят достатъчно хора, а хора се намират с добри заплати", констатира министърът. Той смята, че възнагражденията на медиците могат да скочат, когато спешните центрове преминат в областните болници.
Не по-малко сериозен проблем от възрастта на медиците в Спешната помощ е квалификацията на докторите  - половината от тях нямат специалност. Проблем е също времето, за което линейката пристига. В 58% от населените места санитарните автомобили стигат до спешните пациенти за 20 минути, а в 27% - до 30 минути. В 15% от градовете и селата закъснението е още по-голямо. Тези случаи обикновено са в отдалечените и труднодостъпни райони на Смолян, Добрич, Бургас, Видин  или в най-големите градове на страната София, Варна и Пловдив.

Телефон 112 забавя повикванията за линейка

Лекарите от спешната помощ предупредиха за невероятната по думите им каша с телефон 112. Прехвърлят се обаждания в call центрове в различни градове и екипите се изпращат напразно. На Спешна помощ в София не рядко се дават адреси, които са в други градове. Например в Бургас, Варна, Силистра, Благоевград. Освен това преди, когато Спешната помощ се обслужваше от номер 150, винаги диспечерите са се обаждали в полицията. Сега този ангажимент, който е на телефон 112, не се изпълнява и лекарите от спешната помощ ходят по рискови случаи.
В момента системата е такава, че всички адреси за спешна помощ се приемат от 112, а той ги препраща на диспечерите в спешна помощ, което води до забавяне, понякога фатално. Според лекарите един от проблемите е назначаването в системата на телефон 112 на некомпетентни хора. Работещите на тел. 112 отказвали да уведомят докторите в коя болница има места и може да бъде приет пациентът. Към Бърза помощ често постъпвали неточни и объркващи сигнали като "дете в безсъзнание, но плачещо непрекъснато".
За сравнение в други страни на такъв телефон се наемат служители с поне тригодишен опит. Един от най-честите проблеми сега е, че приемащите сигнали на 112 не могат да преценят кой случай е спешен. 
Изпрати
Коментар
Напиши коментар
Автор*:
Коментар*:
Код*:
Bot Captcha
Въведи код:
Пусни
Редакцията не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрият тон.

Условия за ползване на коментарите >>
Коментари
Подреди по:
2
П. Рангелов - 
Четвъртък, 17 Ноември 2011г.
Е, не всички доктори взимат по 420-550 лева. Едно Джи Пи, например, може да прегледа 50-тина пациенти на ден. Умножено по 2.70(такса за преглед), това прави около 130 лв. Понеже Джи Пи-то не издава касова бележка, тези пари остават за него. Отделно за прегледи май се взимат пари от касата, а някои и процент от продадени скъпи лекарства от аптеките.... Да се чудиш как един беден лекар, за 4-5 години си взима 2 апартамента с 2 нови коли и обзавеждане, почивките в чужбина са нещо, разбиращо се от самосебе си, а вечер след работа, да носи 2 пълни чанти с продукти от магазина. Направо да ги съжалиш. И тях, и пациентите им.
1
lusiiii - 
Сряда, 16 Ноември 2011г.
Материалът е много истински- не са истински само заплатите на мед специалисти, които са м/у 420 и 450 лв, а да не говорим за шофьорите -350 лв.
В момента така наречените диспечери са с висше медицинско образование, което вероятно не е достатъчно, че ще ходят да се обучават допълнително за парамедици. Уточнете значението на парамедици, господа. Вероятно много не са на ясно какво значи.
Форум Атака
Телевизия АЛФА



Анкета
Подкрепяте ли петицията на АТАКА към главния прокурор Борис Велчев за сваляне имунитета на Ахмед Доган?
Да
89 %
Не
10 %
Общо гласували: 16553