Търси
Вашият e-mail:
Вашето име:
E-mail на получателя:
Име на получателя:
Изпрати
Начало | Контакти Неделя, 20 Август 2017г.
Четиво

Поколението на Симеоновия век презирало Византия и нравите и

Сряда, 16 Ноември 2011г.
Автор: Вл. Дякович
Младите българи не могли да гледат равнодушно на дружествените отношения с императорския двор

Народът, комуто гърците са били чужди, омразни и опасни като хора, според един ръкопис от това време, "непостоянни в своите политически убеждения, самохвалци, високомерни, лъжесвидетели, златолюбиви съдят срещу възмездие". Без съмнение народът не може да не бъде враждебен към новите нрави и ред в управлението. Особено, казва проф. Дринов, не лесно мнение е имало за византийците тогавашното българско поколение, израснало в бурното време на продължителните Симеонови войни. Това поколение е научено от своя велик цар

да не вярва на думите
на византийците

ако ще би да излизат те из устата на вселенския патриарх, и научено пак от него да гледа на империята им като на призрак.
От само себе си се разбира, че това поколение не е могло да гледа равнодушно на дружествените отношения на своите управници към Византия, на нововъведенията в управлението на обществения живот, явили се като последствия от сближаването на преславския двор с византийския. Мнозина, разбира се, е възмутявало и въвеждането на византийските нрави и обичаи в придворния живот, което е било неизбежно следствие от встъпването на византийска принцеса в българския дворец. Подстрекателството от страна на враждебно настроеното срещу Петра и по други причини болярство още по-силно раздухвало недоволството на народа, като го правеше грозно...
В защита на намиращото се в опасност правителство излязла със своето духовно значение църквата, но това значение се оказа безсилно, както поради общественото положение, тъй и вследствие нравственото състояние на тогавашната българска йерархия. Духовенството имаше основание да се отнася съчувствено към сближаването с Византия и към последиците от това сближаване, които за него се оказаха твърде изгодни.
През царуването на Петра българската църковна йерархия окончателно се нареди по образеца на византийската и заела твърде видно обществено положение в държавата... Както патриархът, така и епископите бяха заобиколени с обстановка, която по своята пищност не отстъпвала на оная у византийското висше духовенство... Епископите и техните клирици не били изключително църковни служители... Във Византийската империя твърде значителни части от

съдебните дела са
под ведомството
на епископите

които делили изпълнението на тая си длъжност със своите клирици. Същият ред е бил въведен и в българското царство, гдето съдът на епископите е бил изглежда, още по-обширен. Висшето духовенство е вземало деятелно участие и в делата на управлението, като се е явявало винаги защитник на интересите на династията, проповядвайки на народа, че "царете и болярите са от Бога поставени". Подбуждани от благочестиво усърдие и ръководени от политически съображения, българските господари дарявали духовенството с обширни права и ги обогатявали с щедри подаръци; особено малко се скъпил в това Петър, както поради своята набожност, така и пред вид на особеното усърдие, с което духовенството излязло да защищава приетата от него политика и да поддържа неговата власт, силно разлюляна от вътрешни врагове Освен приходи от разни треби и съдебни дела, в полза на висшето духовенство били наложени и други доходи, що е требвало да изплащат както българите, тъй и другите народи, които живели в пределите на българското царство. Освен това светската власт дарувала архиепископа и епископите с парици (крепостници, роби). При Петра и Самуила архиепископът имал 40 парици. Толкова са имали и някои епископи... "Любовта към разкош, към пищност и невъздържаният живот развили у клириците користолюбие, жажда към трупане на богатства, за утоляване на която те си позволявали злоупотреби от разен род - "творили несправедлив съд, грабили, оскърбявали беззащитните". При такова състояние на тогавашните клирици не е чудно, че тяхното значение се оказало безсилно да спре разпространението в народа на незадоволството от правителството на Петра. И не само това, но със своята намеса в полза на това правителство

духовенството
засилило омразата
срещу клириците

която не закъсня да се излее върху му. Няма съмнение, заключава проф. М. Дринов, че развалата у духовенството, достигнала при Петра крайни предели, дала силен тласък на богомилската ерес, възникнала през това време в България".
Тая ерес намира при отбелязаните условия благоприятна почва в сърцата на българския народ, защото учението й не е било строго религиозно, а съдържало в голяма степен социален, политически и национален елемент. Според свидетелствата на Презвитер Козма, богомилите "учат же своя си не повиноватися властителем своим, хуляще богаташ, цар ненавидят, ругаються старейшинам, укротят Боляры, мръзкы Богу мнять работающая Царю, и всякому рабу не велять работати господину своему". От тоя цитат става явно, че богомилите са имали политически и социални идеали, които ги характеризират като твърде опасни за тогавашния обществен строй еретици; това са били един вид днешните руски болшевики.
(Следва)

Богомилството - бунт срещу разложението

Богомилската ерес, казва М. Дринов, "е била главният деятел на произходящите тогава събития, явила се е като противодействие на силно затвърдяващия се византизъм с неговия разкошен клир, с неговите придворни козни, с неговото държавно всемогъщество и с обществените си наредби. Докато широките народни маси се намирали под влиянието на богомилите, по-горните слоеве, без да споделят социално-политическите техни учения, "се стремили към отстраняване само на нововъведенията, прокарани при Петра - едно, защото тия наредби засягали техните лготи (облаги), а друго, защото те може би им внушавали страх за целостта и твърдостта на държавата: противниците от тоя ред са се стремили към премахване на установеното при Петра правителство и към отменяване на усвоената от него политика".
Отбелязаното вътрешно състояние на царството е достатъчно да ни обясни последвалите през царуването на Петра бунтове: първият под началството на царевия брат Йоан, вторият - под онова на другия му брат Михаил и третият на македонския управител Шишман и неговите 4 сина: Давид, Моисей, Арон и Самуил.
(Следва)
Изпрати
Коментар
Напиши коментар
Автор*:
Коментар*:
Код*:
Bot Captcha
Въведи код:
Пусни
Редакцията не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрият тон.

Условия за ползване на коментарите >>
Форум Атака
Телевизия АЛФА



Анкета
Подкрепяте ли петицията на АТАКА към главния прокурор Борис Велчев за сваляне имунитета на Ахмед Доган?
Да
89 %
Не
10 %
Общо гласували: 16543