Търси
Вашият e-mail:
Вашето име:
E-mail на получателя:
Име на получателя:
Изпрати
Начало | Контакти Петък, 15 Декември 2017г.
Непознатата българска история

Обезродяването на Македония 1919-1929

Сряда, 16 Ноември 2011г.
Автор: в. Атака
Имоти на емигрантите не се признават за тяхна собственост

До Главната смесена комисия по изселването е подадено от бежанците на село Горно-Броди, Серско, едно изложение за начина, по който се оценяват и ликвидират имотите им. В изложението се казва:
"На 5 август т. г. пристигнахме в родното си село, за да участвуваме в заседанията на 6 солунска подкомисия при ликвидирането на около 340 дела... Председателят г. Поле, вместо да предотвратява инцидентите в заседанията, сам със своето държане предизвикваше такива. Той заплашваше делегатите с изхвърляне чрез полицията, загдето предявяваха претенции за оценка на плодните дървета по дворищата на бежанците и за наем на помещения, използувани от гръцките военни власти. Държането на г. председателя беше такова, че делегатите почнаха да се съмняват в неговата безпристрастност, справедливост и незаинтересованост. Писмени заявления, отправени до него от собствениците на имотите, той с ярост и злоба късаше и стъпкваше с краката си.

Такава беше участта на заявленията, подадени от Георги и Стоян Бухлеви

по д. Б/813, с които претендираха да им се определи наема за използуване на фурната, хана и къщата им от гръцките военни власти още от 1913 година. Същото стана и с заявлението на Христо Ботушаров и Андон Караманов. Ние, делегатите, високо протестираме против такива самоволия и недостойни постъпки на един пратеник на О. Н, и заявяваме, че ако една историческа неправда, за да не кажем престъпление, ни е заставила, въпреки желанието ни, да изоставим бащина къща под булото на "доброволна конвенция", нима да се помирим с това пладнешко разграбване на имотите ни...
При такава атмосфера в заседанията констатирахме безброй недъзи в службата. Измерването става съвсем топтанджийски. Рядко измерванията от комисията отговарят на действителните размери на имота. Такива измервания предизвикаха много протести от нас и след упорито настояване в Солун, г. директорът благоволи и изпрати с ограничени права г. Виткович, който да провери основателността на нашите оплаквания по измерването. Имахме възможност да присъстваме на измерването уж за проверка и се убедихме, че не само протестите на горнобродчани са основателни, но са много слаби, за да смутят съвестта на измервачите. Това не бе измерване, ами гавра. Г. земемерът на 12. IX. т. г., мерейки нивата на Г. Д- Тропанкев, я намери в граници точно както декларантът я е посочил, но не я призна такава, защото част от нея било общинска мера. Ние, бродене, не знаем, че в м. "Кутъла" общината ни е имала мери, и слава Богу дойде и то за пръв път един чужденец, който да ни каже и наложи да се съгласим, че в м. "Кутъла" има общински мери.

Други ниви не признаваше, понеже били каменисти

и пр. и пр. Действително, че много ниви са. заприличали на мери, защото няма кой да ги обработва. Не на мери, а на пустини ще  заприличат. Тези ниви изхранваха 8600 семейства, а за сегашното население са нужни само няколко декара, затова много от землището е изоставено и не се обработва. Протестите не престанаха. Тогава г. Гибола, шефът на службата по измерването, на 17 е. м. сам дойде в селото да се осведоми. Сам измери някои ниви. Така по д. № Б/813 измери нива в м. "Черна-гора" и я намери 70 декара, а по-рано измерена от комисията 26 декара; нива м. "Криви-дол" м. г. измерена 6,3 декара, а. г. Гибола я намери 30 декара, ливада м. "Зуева чешма" - м. г., 2 декара, а я намери 10 декара. Тези недъзи в измерванията г. председателят на 6 подкомисия в докладите си до г. директора оправдава с ред неуместни мотиви.
Уж да се запазели интересите на добросъвестните декларанти за сметка на една шепа недобросъвестни такива.
В околностите на селото има черковни имоти (подарени на черквата) и комисията не ги призна за черковни, а за общински.
Измерването и оценка на покритите недвижими имоти става по същия начин. От приложените тук две скици (фотографии) на къщите ще се убедите в справедливостта и ще си направите сами заключение за тяхната стойност. Почти всички горнобродчани са ощетени с 20-80 на сто от действителната стойност на имотите им.
Не само че измерванията и оценките са направени без наблюдение на правилници, конвенции, закони и пр. и вън от всяка елементарна справедливост, ами и цели имоти на емигранти не се признават за тяхна собственост, без абсолютно никакви основания. По някои дела

имотите се делят между
несъществуващи наследници

а законните се игнорират.
В заключение, ние смятаме, че е необходимо да се обърне вниманието на г. председателя на 6 подкомисия да третира делегатите на българското "малцинство" по-човешки, да обръща внимание на техните претенции, понеже те са и справедливи и свързани с най-ценното в живота им - родния кът.
На второ място необходимо е да се ревизират всички дела на горнобродчани без изключение, защото в всички до едно има допуснати фрапантни грешки, които карат много от емигрантите да се съмняват дали тези грешки не са умишлени.
Измерването да стане наново, и не в хоризонтална проекция, защото при наклони като в нашето землище от 15-45 на сто, се явява разлика от 25 на сто в ущърб на собствениците. Обстоятелството, което никоя съвест не би допуснала съзнателно. Измерването да става подробно, както това става при кадастриране на земите, а не грубо, и полученото да се разпредели между декларантите. Измерванията да стават за покупко-продажби.
Необходимо е при измерването да участвуват интелигентни делегати, познаващи добре имотите, а не само един показвач, както до сега, и делегатите да са по-много.
Справедливата и хуманна дейност, която требваше да изиграе комисията за постигане на гонимата цел "да се задоволят материалните нужди на жертвите от войните, за да се задоволят отчасти и помирят временно поне недоволствата на емигрантите и бежанците", се помрачава от повърхностната работа на лицата натоварени с измерването и оценката на имотите ни, които измервания и оценка са вън от всяка морална основа.
(Следва)

Как се "ликвидират" ниви и гори на бежанците

На 18 юли заминах от гр. Варна, през Бургас, за с. Дряновени (Костурско), като делегат на моите съселяни. В гр. Бургас се събрахме и с делегатите господа: Ламбро Павлев от с. Дряновени и Димитър Лънгов от с. Кономлади. Съгласно нареждането на главната комисия по изселването в гр. Солун, ние требваше на 18 юли да сме в с. Дряновени, защото IV подкомисия щяла на тая дата да бъде в селото ни. Ние обаче тръгнахме, поради ненавременното получаване на пътните книжа, на 18 юли и пристигнахме в селото на 25 юли. Пък и не е имало защо да се бърза, защото IV подкомисия не се и вести в селото ни.
На 7. VIII. дойдоха в селото ни 3-ма агрономи: българин, грък и австриец. Дни обикаляхме из мерата на селото, за да прегледат и категоризират имотите ни. През всичкото време молихме, запитвахме, като делегати, да ни се съобщи в каква категория поставят имотите ни, но те мълчаха и след обиколката на мерата заминаха за с. Смърдеш, без да ни съобщят това, което най-много ни интересуваше - категориите, т. е. оценката на имотите ни.
На 10 август, IV подкомисия, която имаше за цел да установи правособствеността на имотите, ни извика в с. Кономлади, дето се извърши едно формено ограбване.
Обикновено комисията заседаваше от 2 до 4 часа следобед, но тоя ден, за да може да замине на другия ден за Солун и там да прекара, на почивка, празника Св. Богородица, подкомисията заседава от 2 часа до 11 и половина часа през нощта, вдигна заседанието и веднага замина за казания град, като ни остави без прием и подслон.
Наистина, ние имахме роднини и приятели, но никой не смееше да ни прибере и затова бяхме принудени, след дълго скитане, да заминем нощта за с. Дряновени. Ето в това заседание от 2 до 11 и половина часа на полунощ ние имахме нещастието да се запознаем с всички начини на ограбването и опропастяването; тук видехме и безсмисленото стоене в подкомисията и на българина - член в тая подкомисия.
1) Председателят отваря една декларация и чете имотите, обръща се към кмета и подставените свидетели и ги пита: "Има ли такива местности и такива ниви във вашето село, господин кмете?" "Няма"- отговарят едногласно всички, и деклараторът губи правото на собственост, въпреки настояването ни за анкета.
2) Почти всички дряновчени имат около или близо до нивите си по-големи или по-малки горички. При четене на декларациите, гъркът - член в подкомисията, се обръща към кмета и свидетелите: "Г-н кмете, нали тия гори са държавни?" - "Да!"- отговарят всички и вашето право не се зачита. Напразни са вашите настоявания, че можете да докажете правособствеността чрез турските кютуци, пазени в гр. Костур. - "Дето щеш върви!" отговаря гъркът и се подсмива."
Делегат Илия Пеев
В. "Македония" от 26 септември 1927 г.
Изпрати
Коментар
Напиши коментар
Автор*:
Коментар*:
Код*:
Bot Captcha
Въведи код:
Пусни
Редакцията не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрият тон.

Условия за ползване на коментарите >>
Форум Атака
Телевизия АЛФА



Анкета
Подкрепяте ли петицията на АТАКА към главния прокурор Борис Велчев за сваляне имунитета на Ахмед Доган?
Да
89 %
Не
10 %
Общо гласували: 16553