Търси
Вашият e-mail:
Вашето име:
E-mail на получателя:
Име на получателя:
Изпрати
Начало | Контакти Вторник, 23 Май 2017г.
Непознатата българска история

Величавият трагизъм на Април 1876 г.

Събота, 11 Юни 2011г.
Автор: в. Атака
Панагюрище тръгва да се сражава
с войската на Османската империя


Заранта на 25 април, както казахме, турците вече слезли в равнината и техните шатри се белеели над Стрелча. През целия ден те не изменили своето положение. Хафъз паша имал нужда да проучи мястото на своето настъпление, а също очаквал и подкрепителни войски и башибозуци, които на същия ден вечерта не се забавили да му пристигнат.
На 26-и се показали вече турските кавалерийски разезди, които проучвали предните позиции. Те много предпазливо дебнали по издигнатото плато пред Черешка река. Там е имало поставена от Соколов предна стража, която обаждала за всяко напредване на турците откъм Стрелча.

Панагюрище търси
помощ, но няма, идат
турски подкрепления

Едно малко отделение от конница, която на 26-и изпитвала докъде са завардили въстаниците, дошло до полите на въпросното плато и като не забелязало неприятел, върнало се пак в своя стан. Също такова отделение се задало и след пладне на 26-и и стражата била принудена да се оттегли назад, но и турците не нападнали повече; те се бояли от засада и не се впущали по-далеч от хълмистия океан.
Дъждът, който валял този ден, много измъчвал въстаниците.
Едновременно съветът от Панагюрище писал на Бенковски да се върне. Като му се явявало, че турците са вече близо, канили го да си дойде по-скоро: Панагюрище имало нужда да събере всичките си сили на едно, което наистина щеше да бъде най-разумно. Обаче Бенковски отговорил, че има по-важна работа към Бельово, за където в туй време пътуваше.
На 27 били привикани още сили. В Панагюрище съветът знаял, че в Стрелча има редовна войска, но прикривали, за да не стане смущение. Казвало се, че цигани и башибозуци се събрали в Стрелча, но не смятат да наближат. Делчо Цолов, който пазил със седемдесетина души Саръяр, прехвърлил се тук. Той се промъкнал сам през нощта над Окопана и видял на съмване срещу 28-и, че турците получили подкрепление: войска кавалерия и седем горски топа.

Панагюрци са
решени да се бият
докрай за идеята

Цолов съобщил за турските подкрепления в Панагюрище и явила се мисъл да пренесат жени и деца вън от града, обаче отложили, за да не би да стане паника, което било и мъдро. Трябвало да се сражават, а преди това за бягане не могло да се мисли.
Трябва да се признае, че Панагюрище е единствено място от всички въстанали села и градове в Тракия, дето показаха готовност да се бият срещу царските войски. Всякъде другаде появяването на аскера беше сигнал за капитулация. Панагюрци решили да се борят докрай за идеята, в която се клеха.
Близо до лявото крило на въстаниците в Черешка река имало кошара на някой стрелешки турчин. Ратниците не могли да възпрат своя буден разрушителен инстинкт и от омраза към турци запалили кошарата, без да мислят за последствията. И наистина пушеците, които не се забавили да се издигнат, издаваха най-добре местонахождението им, а неприятелят отсега нататък можеше да се движи с най-голяма сигурност, без да се излага на непредвидени нападения.
След пладне същия ден, 27 април, появило се едно кавалерийско отделение, сега вече по-силно отколкото вчерашното, и приближило към мястото на запалената кошара. Някои от бунтовниците моментално се разбягали, но други се задържали и стреляли върху турците, от които казват, паднал един убит. Официални сведения липсват.
Конницата свърнала на страни по издигнатото плато, но като се надвесила над Дервента, скритите в срещния габарлък въстаници изпразнили по нея пушките си и конницата побягнала назад.
Това е първата, макар случайна среща на панагюрци с част от турската армия.

Пленник издава,
че сърби и руснаци
няма на позициите

Във време на престрелката обаче турците успели да хванат в плен едного от ратниците, който се бил заблудил в гъстия шумак.
Черновежд предполага, че хващането станало в друго време - при сражението на Черешката река - което можеше и да е вярно, защото надеждни източници липсват. Хванат бил Димитър Налбантче и съсечен още там; неговото произхождение не ни е точно известно; може да е Церовец.
Предполага се, че от хванатия турците узнали подробно с кого имат работа, което не малко ги оборило. Както всякъде тъй и тук турците са предполагали, че във въстаническия лагер ръководят сърби или руси, които внесли тук и значително число пушки. Нещастникът, който, предполага се, че е бил външен селянин, след като го изпитали, бил наистина заклан, а трупа му после бил виждан по тези места.
Сега вече, след като турците по един или по други начин са знаели по-добре противника си къде и кой е, тръгнали смело напред. На 28 април те се явили на платото пред Черешка река и веднага между двете неприятелски страни се завързала престрелка. Туй е сега първата същинска среща.
Обаче въстаниците скоро изгубили дух. Те се разпилели като пилци и не могли да се намерят един с друг.

Как комендантът
на бунтовната
столица се изгубил

Соколов като комендант оставил Дервента, дето лично командувал дясното крило, и уж да види как се държат другите на Черешката река, запътил се за там, но никого не намерил, рекъл да се върне на своето място и изгубил се, не знаел накъде. Всъщност то е било едно лудо бягане. Соколов бил тъй сплашен, че в бързото бягство не сварил да си вземе дори и коня, който бил вързан на близо о някое дърво и който паднал в турски ръце. Разказът на самия Соколов в записките му е най-добро огледало за състоянието на духовете във въстаническия лагер в оня момент. Като избягал от тесния Дервент, дето си изгубил коня, той бил в пълно изступление и макар че бягал назад към Панагюрище и се бил задръстил в гъстите шумаци на Усойната, той продължавал безсъзнателно да вика из се гърло: "дръжте, момчета", разбира се, без да е имало някой да го слуша, защото бил самичък из гората. "Конят ми падна в турски ръце, казва той, и аз след като изгърмях няколко пъти в турските войски и като виках и насърчавах въстаниците, от които никой от никъде не ми се обади, тръгнах из гората, за да се върна на първата си позиция."
По тоя начин той се озовал вечерта в Панагюрище, без да знае, разбира се, къде е, което обаче не му бърка да твърди, че през всичкото време търсил своя отряд; а пък и последният, като своя командир, същата вечер благоразумно замърква в Панагюрище.
(Следва)

Ратниците бавно се сбират в дъжда на Буево ниве 

Като се бояли да не би в безразборното бягане на неприятеля да се крие някаква хитро нагодена стратегма, каквато много би прилегнала на местността и съвършено отговаряла на гражданския характер на войната, турците останали на мястото си, макар и да били пълни господари на бойното поле.
Забягналият Соколов се събрал в Панагюрище със Ст. Пъков и други, които се разпилели от Черешката река, и решили на заранта пак да излязат срещу врага, ала нощта заблаго разсъдили да преминат на прикрито по домовете си. Тука вече, разбира се, владеел пълен уплах. Ако турците са били осветлени за същинското положение на работите, можеха още същата нощ, на 28-и срещу 29-и, да се надвесят над Панагюрище и като хвърлят няколко топа макар на въздуха, да накарат сухо и сурово да се разбяга и после да ловят избягалите един по един по баирите. Привременното правителство привикало последните сили от Св. Никола. Там се намирал още стотникът Павел Х. Симеонов с около осемдесет ратници. До Бенковски бил изпратен членът от Съвета Т. Влайков да му обади, че Панагюрище се намирало в безнадеждно положение, нападнато от много войски, които вече се намират отблизо, и ако той милее да помогне на града, сега и никога друг път трябва да полети на помощ.
Но Влайков късно стига на Еледжик.
Соколов Ст. Петков, Тропчев и всички ратници рано в зори на 28 април се съгласили да се съберат на края на Балабановата кория. За сборно място била определена местността Буево ниве. Тук протича свинарската река и дели Балабан кория от Белите камъни. Ратниците повели със себе си и черешовия топ с топчията Ст. Финджиков. На Буево ниве поръчали да дойде и Павел Х. Симеонов, който, като се прибирал в града на 29-и сутринта от Св. Никола, веднага потеглил за сборния пункт.
Но хората се прибирали мъчно, идели на части - по няколко души наедно - и неохотно, защото времето е пак твърде лошо. По пладне пристигнал и Павел Х. Симеонов със стотина души.
В туй време плиснал много силен дъжд. Всички ратници били измокрени до кости и не се решили да мръднат на никъде. Тука им била донесена и храна, а на мръкнало, тъй като продължавало да вали, а никакъв неприятел не се виждал от никъде, решили всички да се върнат пак в града. Всички чувствали нужда да се прикрият от природната хала и да се поизсушат. Денят бил изгубен.
А Черновежд съчинил за тоя ден цяло едно сражение, което изглежда като да е било най-славното от всички, станали около Панагюрище.
Изпрати
Коментар
Напиши коментар
Автор*:
Коментар*:
Код*:
Bot Captcha
Въведи код:
Пусни
Редакцията не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрият тон.

Условия за ползване на коментарите >>
Форум Атака
Телевизия АЛФА



Анкета
Подкрепяте ли петицията на АТАКА към главния прокурор Борис Велчев за сваляне имунитета на Ахмед Доган?
Да
89 %
Не
10 %
Общо гласували: 16538