Търси
Вашият e-mail:
Вашето име:
E-mail на получателя:
Име на получателя:
Изпрати
Начало | Контакти Неделя, 20 Август 2017г.
Непознатата българска история

Величавият трагизъм на Април 1876 г.

Петък, 22 Април 2011г.
Автор: в. Атака
Въстанието избухва там, дето Левски създавал комитетите

Продължаваме историята на Априлското въстание, както я е описал Д. Страшимиров. Разказахме какъв бил общият план на въстанието, доколкото въобще младите хора в централния комитет успели да начертаят план. Сега стигаме до времето, когато апостолите преминават Дунава, за да запалят пожара във вътрешноста на страната.

Още в краят на декемврия 1875 апостолите в Гюргево се готвеха за път. Въпросът за начина на тяхното преминаване през Дунав беше се решил до известна степен по законен ред. Два месеца по-рано сръбският консул в Букурещ получил разрешение от своето правителство да сдобие нашите хора с паспорт като сръбски поданици. Но не всички апостоли минават с сръбски паспорти.

Апостолите
минават Дунава с
чужди паспорти

Ако смеем да вярваме спомените на г. Заимова, сръбски паспорти са притежавали само апостолите: Волов, Стамболов, Обретенов и Драгостинов. Всички други минават "кой с турско тескере, кой с персийски, ромънски и руски паспорти". Сам Заимов притежавал турски паспорт под името Андон Драганов. Персийския паспорт г. Заимов приписва на Бенковски. Това обстоятелство ние нямахме данни да потвърдим. Читателят знае, че Гаврил Хлътев се върна, в септемврий 1875, от Цариград с турско тескере, извадено от Асен Руселиев на име на полския емигрант Антон Бенковски. То е било само сертификат, от който Руселиев зел името, а за всичко друго щеше да служи само турското ново тескере.
Точната дата, кога Стамболов, главният апостол на първи окръг, преминава отсам, ние не може да определим. Спомените на съвременници са твърде неточни и ненадеждни. Едно само е верно, че Стамболов мина по-късно отколкото всички други апостоли по останалите окръзи. Неговото закъсняване е било в свръзка с някои лични обстоятелства. Той ходил в Букурещ и срещал се с Ботев и други познати. А задържала го е, види се, още и нуждата да отведе на срещния бряг на великата река някои по-опитни в оръжие хора, с които Стамболов е вече бил в кореспонденция. Търновският окръг заема най-видно место в Априлското въстание след Пловдив, но за него твърде малко е писано. Докато за тракийските въстанали гнезда имаме повече от десет отделни монографии, за търновско треба да се ограничим от общите записки на Захария Стоянов или с оскъдния сборник на г. Г. Димитров. И дори и в двете тия съчинения Пловдивско е пак по-обширно проучено от всичко друго, благодарение на запазени източници.

Защо Измирлиев
избира тържището
Горна Оряховица

Измирлиев пристигнал по-рано и се установил в Горна Оряховица. Според разказа на самата госпожа на Караминкова Анка, той стигнал на връх сирница, в началото на февруари, като слязъл в тяхната къща в дома на майка й, вдовица Арнаудова.
Стамболов пренощувал у Хр. Дончев, също един от познатите комитетски дейци тук. На следующата нощ вече имало събрание в дома на Янко Ангелов.
Взело се решение Горна Оряховица да стане седалище на окръжния център. Горна Оряховица и днес образува търговския център на оня край. В градеца се стичат селяни и търговци от всички страни на пазар. Така че в Горна Оряховица апостолите и всички дейци щяха да бъдат повече на страна от зоркото око на властта, а едновременно и близо до движението и масата на народа.
Планът бил всички деятели и по-познати търговци, които имали свои клиенти и приятели по селата, да се пръснат по цялата околност и да образуват бюра (местни, частни комитети). Последните требало да състоят от по 12 души или повече, за които, сметало се, да съставят и бъдещите въстанически части.
Според сведенията, с които разполагаме, Стамболов едва ли е сам имал време да обиколи своя окръг. Той не можел дори да се покаже, ако не по всички, то поне по главните точки. Бр. Гъбенски споменуват само за Габрово. Те са на мнение, че пролетта 1876 апостолът минал еднаж през там.

Стоварвали вината
върху покойни или
избягали далеч хора

Още едно свидетелство имаме, а то е от г. Ю. П. Тодоров. Той твърди, че съдебната комисия в Търново имала, между друго, да съди до 30 души селяни от Севлиевските балкански села за среща със Стамболова. Тези селяни изповядали пред съда, че "няколко дни преди да избухне въстанието, един млад момък на име Стефан Стамболов от Търново ходил да им проповядва, какво в цяла България ще стане всеобщ бунт и ще се добие българско царство.
Но когато селяните бидоха съдени - то беше късно след въстанието - те знаяха, че Стамболов се е спасил. Обща тактика беше в подобни случаи да се стоваря сичката вина върху паднали мъртви или спасени и далечни хора. По същите съображения селяните от Севлиевско са казали, че им е било съобщено за въстанието едва няколко дни преди избухването му. В техен интерес е било да представят делото не като местен кипеж, с местни инициатори и съдейци, а като глупаво минутно увлечение, в което всички скупом еднакво са били виновни. Аз обиколих и Севлиевските села, и Търновските, и Габрово - никъде не намерих следи от организована и последователна обиколка на Стамболова. Комитетът в Търново състоял от същите лица, както през есента 1875, само че между тях сега липсва разбира се, старият председател Ив. Х. Димитров, който остана, както знаем, във Влашко. Другите членове на комитета са били: Аврам Пешков, Н Кабакчиев, Пан. Върбанов (Бисмарк), П. Петров и Танко Добрев. Записвали младежи вътре в града за съзаклятници. Но за самостоятелни действия тук не е могло и дума да става поради бдителността на административната власт, присъствието на войска, и защото в Търново имаше цял квартал от въоръжено турско население. Всички записани бунтовници требало да се присъединят към четите отвън.

Кое определило
мощните огнища
на Търновски окръг

Горна Оряховица беше, както казахме, свърталище на Стамболова, както и на всички други ръководители. Тук наоколо са големите населени места: Лесковец, Долна Оряховица и Самоводени, като не забравяме, че и Търново стои само шест километра далеч и Арбанаси на четири.
В Лесковец самичък Стамболов основал комитета, както и в Самоводени. В Самоводени, богато и голямо, чисто българско село, централно место за комитетска работа била къщата на известния Дедо Георги, който изпосле, като опълченец при Освободителната война, ранен под Стара Загора, не се знае в кой лазарет издъхна. Синове, внуци, невести и майки - всичко в многочисленото патриотично семейство е било предадено на работа. Цялото село не остана също назад: то беше най-спасителното убежище за всички прибягнали тук въстаници от всички окръзи, както ще видим по-късно.
Цялата група от тия населени места не можа по една или друга причина да играе отпосле активна роля в самото въстание, макар че през всичкото време на приготовленията беше свърталище на първите най-отлични агитаторски сили по цялото дело.
По-завидна роля се падна, както ще видим, на друга една група от села, пак чисто български, а по будност и по любов към образование, букет дори и в наше време на всичко, що се нарича селско у нас: то е групата села около Бела Черкова.
В целия Търновски революционен окръг имаме обаче, четири точки, дето въстанието, малко или много грижливо посеяно, даде плод, а туй са: Бела Черкова, Габрово, Ново село и Трявна. Всички тия точки действаха при самото въстание изолирано, почти сами за себе си, което свидетелства - поне до известна степен - за слабата и недобра комбинирана организация. В Бела Черкова (Горни Турчета) комитетското дело датуваше от времената на Левски и Ангел Кънчев. И двамата апостоли бяха минали от тук. Също и на отчето Матей Преображенски (Миткалото), гениалният предвестник на Левски, е било твърде добре известно гостоприемното гнездо. Душата на цялото дело бил в посетнешни години, остана и в 1876, първостепенната звезда от ония времена, писател, народен учител и поет - Бачо Киро Петрович.
(Следва)

Кои били помощниците на апостола Стамболов

Като помощници-апостоли са били дадени на Стамболова: Христо Караминков (Малкият, наричан още Бунито) и Георги Измирлиев, Македончето. И двамата ние ще срещаме не еднъж в по-нататъшния ход на събитията и затова уместно е да се запознаем накратко с техния живот. Имената им в своя ред бидоха споменати още в списъка на ония лица, що обитават "казармата" в Гюргево.
Христо Караминков е роден в Търново, в 1846 г. На четиринадесет годишна възраст напуснал училището и постъпил чирак халачин, после бил терзия. Няколко време пак минал на работа при зетя си, който бил халачин, работил после и с вуйка си на същи занаят, додето вече, с помощта на майка си, която му дава пари, отваря самостоятелен дюген.
Но човекът, който не се застоял в училище, и който не прокопсал с науката, още по-малко е требало да чака от еснафство. В 1874, или още по рано, влязъл в редовете на комитетската армия. Делото го увлякло дотолкова, че още в началото на 1875 г. той зарязал своя дюген, като успял тайно да пренесе всичката останала стока в дома на вдовицата Елена Арнаудова, за дъщерята на която по-после той се ожени. Несполучилото Старозагорско въстание пропъжда Караминкова вън от пределите на България. Към края на септември той минал Дунав през Калугерово и Свищов, придружен от Танко Добрев, също беглец и един от добрите работници в Търново, а в Октомврий видяхме го вече жител на "казармата". Караминков доживя да види Освобождението и почина в 1892 г.
Георги Димитров Измирлиев е родом от Джумая, според което го прякоросват и Македончето. Според други, той е от Дупница, но това не е вярно. Най-добре би било да се каже, че е от Джумая, Дупнишко, както за по-точно се означавае в онова време градецът, който днес е разделен от Дупница чрез турската граница. В 1876 той треба да е бил на около 27-29 години. Мненията за неговото образование са също разноречиви. Според едни (Г. Димитров), той се учил в Галата Сарай в Цариград. А според други ("Поборник-Опълченец") в турската столица Измирлиев бил само учител през 1872/70, в българското училище в Топ-капия. От Цариград той заминал за Русия и там, в Одеското училище, записан е бил юнкер. Доведен от Ботева, като инструктор за готвещото се през есента 1875 въстание, той бива предназначен за работа в Търновския окръг.
Изпрати
Коментар
Напиши коментар
Автор*:
Коментар*:
Код*:
Bot Captcha
Въведи код:
Пусни
Редакцията не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрият тон.

Условия за ползване на коментарите >>
Форум Атака
Телевизия АЛФА



Анкета
Подкрепяте ли петицията на АТАКА към главния прокурор Борис Велчев за сваляне имунитета на Ахмед Доган?
Да
89 %
Не
10 %
Общо гласували: 16543