Търси
Вашият e-mail:
Вашето име:
E-mail на получателя:
Име на получателя:
Изпрати
Начало | Контакти Понеделник, 23 Септември 2019г.
Нов световен ред

Армения прозря вероломството на Турция

Събота, 24 Април 2010г.
Автор: в. Атака
Решението съвпада с 95-aта годишнина от геноцида над арменците в Османската империя Управляващата коалиция в Армения съобщи, че прекратява парламентарната ратификация на договореностите за нормализиране на отношенията си с Турция. Причината, която Ереван изтъква, е, че "Турция отказва да ратифицира протоколите без предварителни условия", касаещи най-вече анклава Нагорни Карабах. През 2009 г. двете страни подписаха историческа сделка за възобновяване на дипломатическите отношения помежду им. Враждебността им датира от век заради масовите кланета на арменци във времето на Първата световна война. Напоследък дипломатическите усилия за нормализация на отношенията неведнъж са се натъквали на трудности. Управляващите в Армения отказаха да ратифицират договореностите, сключени миналия октомври, след като турският министър-председател Реджеп Тайип Ердоган заяви, че тяхната съдба ще зависи от подписването на мирно споразумение за Нагорни Карабах. "Предвид отказа на турската страна да изпълни задълженията си по ратификацията на споразумението в разумен срок, без да поставя предварителни условия, прави безпредметна ратификацията им от арменска страна, затова прекратяваме процеса. Политическото мнозинство в арменския парламент оценява последните изявления на турския министър-председател Ердоган като недопустими", се казва в съобщението. Турция затвори границата си с Армения през 1993 г. в знак на протест срещу арменско-азърбайджанската война за анклава Нагорни Карабах, който попада в границите на Азърбайджан, но е под контрола на силите на етническите арменци. Хиляди загубиха живота си в конфликта, който избухна след разпада на Съветския съюз. През 1994 г. бе подписано несигурно прекратяване на огъня, което остави планинската област Карабах под фактически арменски контрол. Историческият протокол за нормализацията между двете страни от миналия октомври бе подписан въпреки различията им относно масовите убийства на арменци през Първата световна война. Младотурците, движение сред офицерите в османската армия, което взема властта през 1908 г., започва серия от мерки срещу арменските християни в период, когато Османската империя се разпада в серия от военни поражения. Турската пропаганда от тази епоха показва, че наистина арменците са били възприемани от младотурското правителство като саботьори и "пета колона на Русия" и като такива са били мишена на насилие. На 24 април 1915 г. около 50 арменски интелектуалци и общественици са арестувани и екзекутирани. Арменците в армията са разоръжени и също разстреляни. Цялата арменска собственост е конфискувана. Армения смята датата 24 април 1915 г. И след тази дата загиват стотици хиляди арменци - при разстрели, извършени от турската армия, или от глад и болести при депортирането им от Източен Анадол в Сирийската пустиня и на други места в Османската империя. Пълният брой на избитите още се дебатира от двете страни. Арменците казват, че загиналите са над 1.5 милиона, а Турция - че са около 300 хиляди. Няколко висши представители на османската държава са осъдени през 1919-1920 г. Един местен валия, Мехмед Кемал, е обесен заради масовите убийства на арменци в централноанадолския район Йозгат. Триумвиратът на младотурците - Талаат паша, Енвер паша и Кемал паша, е осъден на смърт, но задочно. Тримата паши са избягали в чужбина още през 1918 г. Смята се, че доказателствата, представени на трибуналите срещу тях, са манипулирани, че турците са се съгласили да ги проведат, колкото за да омилостивят победителите в Първата световна война. През 1921 г. Талаат паша е убит в Берлин от Согомон Тейлерян - младеж, оцелял от кланетата на арменците. След убийството той изчаква полицията и доброволно се предава. Съдът над Тейлерян става сензация. Той е защитаван от 3 адвокати, с ред които професор Курт Нимайер от Кьолнския университет. По време на делата са изслушани много свидетели, които описват как Талаат е организирал масовите зверства. Обществото е ужасено. Съдебният състав е толкова потресен, че Тейлерян е признат за действал в състояние на афект и освободен, т.е. фактически оправдан. Досега кланетата са признати за геноцид от Аржентина, Белгия, Канада, Франция, Италия, Русия, Уругвай, Швеция и още 20-ина държави. Европейският парламент и Комисията на ООН за превенция на дискриминацията и защита на малцинствата също приеха декларации, признаващи геноцида. САЩ, Британия и Израел използват различна терминология за описание на тези събития. През 2006 г., когато френският парламент обсъждаше проектозакон, който да криминализира отричането на арменския геноцид, Турция анулира договорените френски военни доставки. Проектът не стана закон, но Анкара не поднови военното си сътрудничество с Париж. През март 2010 г. Турция отзова посланика си във Вашингтон, след като Комисията за външни отношения в Конгреса прие с малко мнозинство резолюция, квалифицираща убийствата като геноцид. След като и шведският парламент прие такава резолюция, турският министър-председател Ердоган заплаши, че ще експулсира около 100 хиляди нелегални имигранти от Армения, които в Турция търсят препитание след опустошителното земетресение в родината им през 1988 г. и икономическата катастрофа, последвала разпада на СССР. Изявлението му бе широко заклеймено от медии и политици.
Изпрати
Коментар
Напиши коментар
Автор*:
Коментар*:
Код*:
Bot Captcha
Въведи код:
Пусни
Редакцията не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрият тон.

Условия за ползване на коментарите >>
Форум Атака
Телевизия АЛФА



Анкета
Подкрепяте ли петицията на АТАКА към главния прокурор Борис Велчев за сваляне имунитета на Ахмед Доган?
Да
88 %
Не
11 %
Общо гласували: 16621