Търси
Вашият e-mail:
Вашето име:
E-mail на получателя:
Име на получателя:
Изпрати
Начало | Контакти Неделя, 21 Януари 2018г.
Нов световен ред

Срещата Обама-Нетаняху ще има дългосрочни последици

Четвъртък, 25 Март 2010г.
Автор: в. Атака
Израел бърза да застрои Източен Йерусалим, докато САЩ са заети с две други войни

Джордж Фридмън

На 23 март израелският министър-председател Бенеамин Нетаняху се срещна с американския президент Барак Обама.
Срещата се състоя, след като съобщението на Израел, че продължава застрояването на Източен Йерусалим, направено при посещението......

Възкръсва проклятието на обеднения уран

Сряда, 24 Март 2010г.
Автор: в. Атака
Тодор Андреев

Mистерията "синдрома на залива" отново ни завладява, отново сме изправени пред все същия въпрос какви поражения нанасят на хората боеприпасите от обеднен уран и защо все още световната общественост не ги забранява. Този път възбудата дойде от в. "Ас Сабах", който неотдавна съобщи, че иракският министър по правата на човека Виждан Михаил Салим подготвя колективен иск срещу САЩ и Великобритания за финансови компенсации заради използваните в страната бомби и снаряди с обеднен уран. Данните на Mинистерството на науката и околната среда на Ирак показват, че през първата година след инвазията през 2003 г. войските на САЩ и Великобритания са хвърлили на иракска територия 2000 тона бомби с обеднен уран, чиято радиация предизвика рязко увеличение на раждането на деца с малформации и увреждания особено в южните провинции на страната.
Проблемът с тези муниции възникна при първата война през 1991 г. в Персийския залив, когато тайнствена болест, наречена "синдром на залива", започна да поразява американските войници. Симптомите са хронична умора, болка в мускулите, ставите, окапване на зъбите и косата. Три години по-късно в. "Гардиън" писа, че в САЩ след войната в Залива са се родили необикновено голям брой деца с дефекти.
Пръв кувейтският доктор Рашид ел-Юейш обяви, че причина за "синдрома на залива" са ракетите и снарядите на операция "Пустинна буря". Изследване на иракската техника, събрана на бойното поле, е установило, че ударените танкове са радиоактивни заради снарядите със сърцевина от обеднен уран. На американските войници е било забранено да се доближават до поразената бойна техника.
За науката безопасен уран не съществува. По време на взрива част от обеднения уран изгаря и се окислява, но се получава много фина токсична пепел. Попадайки в дробовете и стомаха, тя излъчва алфа частици, които способстват за появата на рак. Алфа-лъченето външно не поразява, но проникне ли в организма чрез въздуха, водата, храната и раните, е по-опасно от гама-лъченето. Прашна буря и атмосферни процеси разнасят по земята пръснатите смъртоносни частици, които се поглъщат от нищо неподозиращите хора.
Американските танкове М1А1 имат 120 мм оръдие, което стреля със секретните снаряди ХМ827 със сърцевина от обеднен уран. Такъв има и в боеприпасите на щурмовите самолети А-10. Челната броня на танковете и куполата им съдържа също обеднен уран. Неговата голяма плътност повишава бронезащитата.

По време на първата война в Залива американците са употребили 320 тона бойни заряди с обеднен уран. Една година след "Пустинна буря" в района на Басра зачестяват заболяванията от левкимия и други форми на рака. "До войната на 100 хиляди души се падаха 11 ракови болни, сега те са вече 96, основно деца" - каза тогава доктор Джават ал Али.
Светът продължи да се среща с проклятието на мунициите с обеднен уран през 1999 г., при бомбардировките на Югославия, но този път мистерията бе наречена "Балкански синдром". В Брюксел представителят на командуването на НАТО генералът от италианските ВВС Джузепе Марани заяви, че авиацията на алианса е използвала боеприпаси със сърцевина от обеднен уран. Но с тях били въоръжени само самолетите на САЩ тип А-10 и Ф-15. Морани призна, че подобни боеприпаси са използвани и преди това по време на бойните действия в Босна и Херцеговина през 1995 г.
Стана ясно, че в Югославия са употребени няколко вида такива боеприпаси. Първият е 6-метровата бомба, която представлява тръба, съдържаща около 100 кг обеднен уран. Вторият са касетни бомби, зарадени с късове обеднен уран с обща маса 600 кг, които след взрива се разпръскват и изкопават в бетонното покритие яма с площ десетки квадратни метри. И накрая във въздушните боеве са използвани елементи, които външно приличат на сгънат и свит дърводелски метър от обеднен уран с маса 500 грама. След изстрелването "метърът" се разгъва (изправя се) и се върти като самолетно витло, буквално разрязвайки вражеския самолет. Но това става, когато той попадне в целта. А колко уранови "витла" са паднали на земята, без да улучат неприятелски самолет, никой не би могъл да каже. Военни щабове на водещи страни пресметнаха, че за 77 дни натовски бомбардировки на територията на Югославия са хвърлени не по-малко от 30 тона уран!
Никой не каза доколко реална е заплахата от радиоактивно заразяване. При ударите част от авиационните бомби в буквалния смисъл са се скрили в земята. Те могат да проникнат на дълбичина до 3 метра, така че практически е невъзможно да се открият. А такива бомби може да са попаднали и в подпочвените води и на съседни териториии. Но нали и в реките на Югославия падаха бомби - разрушиха толкова мостове! Така че напълно е възможно съседните на Сърбия народи да пият вода, предварително пропусната през урановите сърцевини на авиационните бомби. Кой може да гарантира къде текат подпочвените води? Същата е историята с противотанковите боеприпаси в Косово.

И още нещо. След взривяване на авиобомбата от обеднен уран облакът, който се състои от уранова прах, се издига на височина поне 1 километър. Накъде са се носели тези облаци, никой не може да каже.
След като шестима италиански войници, служили като миротворци в Югославия, се разболяха от лъчева болест и починаха вследствие на въздействието на обеднения уран, се заговори за "Балкански синдром". По настояване на Италия, Португалия, Белгия и Швеция, където се появиха смъртни случаи, бяха предприети разследвания. Председателят на Еврокомисията Романо Проди поиска да се разследва и цивилното население. Агенции твърдяха, че след въздушните удари на НАТО срещу Югославия броят на болните от рак в страната се е увеличил с 30%.
По признание на Пентагона епопеята с обеднения уран продължи и по време на втората война срещу Ирак, а и в Афганистан. Канадски учени са стигнали до извода, че бомбардировките в Афганистан са довели до нарастване на онкологичните заболявания сред децата.
Над 90 неправителствени организации в света настояват да се забрани производството и използването за военни цели на оръжието, което съдържа обеднен уран.

Европейският парламент многократно приема резолюции с молба за незабавен мораториум върху по-нататъшнато употреба на тези оръжия. Но Съветът за сигурност на ООН отхвърля тези призиви, подчертавайки, че тяхното използване продължава да е законно и че рисковете за здравето са неоснователни. Пентагонът допълва, че вредното въздействие на обеднения уран е кратковременно и може да се разглежда по-скоро като "химическо замърсяване", а не радиоактивно. Седем години след употребата му веществото било безопасно за околната среда, твърдят американските експерти.
САЩ никога няма да се съгласят на мораториум или на ликвидиране на тези ценни за тях боеприпаси, защото според руския Генерален щаб половината от запасите на Пентагона съдържат обеднен уран. Този материал се използва за военни цели още от Великобритания, Турция, Саудитска Арабия, Пакистан, Тайланд, Франция, Израел и кой ли още не. В Русия първите изпитания преминават през 1978 г. Руските офицери още тогава се убеждават, че обедненият уран е най-евтиният от тежките метали и най-ефективният срещу танковата броня, укритията, полосите на летищата. И оттогава го използват като един от основните компоненти в бронебойните снаряди и в авиационните бомби.
Всичко това ни кара да се съмняваме в успеха на колективния иск на Ирак срещу САЩ и Великобритания. Той няма да бъде уважен. Финансови компенсации няма да има. Но е добре, че въпросът бе отново поставен на вниманието на световната общественост....

Гръцката криза задълбочи разделителните линии в ЕС

Вторник, 23 Март 2010г.
Автор: в. Атака
Антони Файола

След безразсъдното харчене на пари Гърция е в дългова криза. Понеже се оказа, че в крайна сметка германските данъкоплатци ще трябва да я спасяват с наливане на пари, Берлин предложи на южната прахосница да продаде няколко свои острова, щом има нужда от кеш.
Офертата дойде няколко дни след като гърците, бесни от критиката, на която от самото начало Германия подлагаше финансовата им разпуснатост, заявиха, че Берлин може да реши техния проблем, като им плати реперации за златото, отмъкнато през Втората световна война. "По време на нацистката окупация те взеха парите на гърците и досега не са ги върнали. В близко бъдеще трябва да потърсим решение на този въпрос", заяви вицепремиерът Теодорос Пангалос.
Размяната на остроти през последните седмици подчертава растящите разногласия в Европейския съюз, изправен пред куп други икономически и дипломатически проблеми. В серия от тежки скандали съюзът на 27-те нации преживява тежки изпитания. Неотдавна в Брюксел избухнаха горчиви сблъсъци за това кой да назначи високопоставените дипломати на ЕС в други страни. Европейците не могат да решат и дали да спасяват Гърция от кризата, дали да подпрат тежко раненото евро и как евентуално може да стане това.
Търканията в Европа може да окажат натиск върху глобалните валутни и облигационни пазари, да спрат географското разширяване на еврото и да осуетят плановете за по-голяма роля на ЕС на световната сцена.
Те може да затруднят и опитите на Вашингтон да реши заедно с европейците някои стари проблеми, например голямото разминаване във финансирането на НАТО, а и по-нови, например налагането на глобални норми за финансова регулация след "Голямата рецесия".
"Създаването и разширяването на ЕС е едно от най-великите постижения на Европа. Но днес неспособността й да говори с един глас и да решава икономическите и социални предизвикателства, пред които е изправена, подкопава нейния авторитет и крие потенциална опасност от упадък", казва Симон Тилфорд, главен икономист в лондонския тинк-танк "Център за европейска реформа".
След няколкоседмични преговори 27-те държави все още се карат как да се справят с най-големия проблем на съюза - дълговите неволи на Гърция, които предизвикаха най-тежката криза в 11 годишната история на еврото.
Финансовият локомотив на ЕС, Германия, не желае да налива пари в една нация, която катастрофира заради безразсъдно пилеене на пари, култура на укриване на данъци и фалшифициране на икономическите данни.
В началото Германия беше против идеята Гърция да бъде спасена от Международния валутен фонд (МВФ). Подобна стъпка е твърде смущаваща за нациите от еврозоната. Франция също беше против нея.
Но миналата седмица Берлин, който е изправен пред силно вътрешно недоволство, изненада съседите си, като смени позицията си относно намесата на МВФ.
Обратният завой на Берлин показва колко силно е недоволството на германците срещу опасността да им наложат спасяването на финансово болни съседи. На срещата си в четвъртък лидерите на ЕС може и да не успеят да съгласуват спасителен план, което ще свали още 1% от стойността на еврото спрямо долара.

Гръцката криза извади на повърхността и други разногласия. Миналата седмица между Германия и Франция - най-мощните държави в съюза, избухна нов скандал заради огромното положително търговско салдо на Германия с останалите държави-членки. Този скандал трябва да намери решение в името на дългосрочната стабилност на еврото. Френската финансова министърка Кристин Лагард заяви, че германските потребители трябва да отворят по-широко портфейлите си, за да купуват повече стоки, произведени в останалата част на Европа.
Германският министър на икономиката Райнер Брюдерле веднага отвърна на стрелбата. "Политически обяснимо е защо страни, пренебрегвали своята конкурентоспособност и разчитали на дотации, днес сочат с пръст другите, но не е честно", каза той за "Франкфуртер алгемайне цайтунг".
Допускането на нови държави в еврозоната ще става вече много по-трудно. Такава е например Исландия, която иска да въведе еврото. Вероятността за изваждане на държави от еврозоната - насила или по техен избор - никога не е била по-голяма.
Въвеждането на общата европейска валута в началото засили икономическия растеж и извади от финансова криза държави като Гърция, Испания и Португалия. Но според водещи икономисти неспособността на тези държави да станат по-конкурентоспособни ги обрича на дълъг икономически упадък с висока безработица, замразяване на заплатите и все по-голяма бедност. Той ще бъде изпитание за желанието им да останат членове на еврозоната.

В същото време Германия търси начин да изхвърли от еврозоната държави, които не спазват стриктно правилата в публичните финанси.
Расте скептицизмът относно по-нататъшната интеграция на Европа. Гордата Британия, която отказа да замени своята национална валута паундът с еврото, днес отчита, че е постъпила правилно. Гръцката криза показва защо Британия не трябва никога да има нищо общо с еврозината, казват днешните политици на Острова.
Впрочем напрежението от двете страни на Ламанша расте и по друг повод. Франция иска да наложи на лондонското Сити нови рестрикции върху хедж-фондовете. В Обединеното кралство възприемат този натиск като атака срещу мощната британска финансова индустрия.
Консервативната партия, която води в сондажите за тазгодишните избори, се зарече да организира референдуми по всички въпроси, които могат да разширят властта на Европейския съюз.

Проблемите на Европа не са само икономически. Преди няколко месеца ЕС ратифицира Лисабонския договор - един документ, създаден да задълбочи интеграцията като въведе общи за целия съюз външен министър и президент. Но създаването на дипломатически корпус за ЕС от 5 хилядната дипломатическа армия на Европа се оказа парализирано от вътрешни боричкания. Въпросът е от коя държава-членка да бъдат посланиците, които ще представляват интересите на Съюза извън границите му.
Европейските лидери се стремят да омаловажат противоречията, които напоследък възникнаха помежду им. Някои казват, че междуособиците в Брюксел, възникнали след назначенията на върховната представителка за външната политика Катрин Ащън и президента на ЕС Херман ван Ромпой, не са по-различни от междуособиците във Вашингтон, следващи всяка смяна на президентската администрация.
"Между САЩ и ЕС съществува изключително сътрудничество, - казва висш представител на Вашингтон, ангажиран с европейската политика. - "Но явно Евросъюзът и неговите институции преживяват преходен период и на нас не ни остава друго, освен да се въоръжим с търпение"....

В САЩ забравиха 7-годишнината от нашествието в Ирак

Понеделник, 22 Март 2010г.
Автор: в. Атака
Войната свърши в края на 2008 г., но 100 000 войници са все още там и чакат демобилизация

Алън Брийд

Ден като всеки друг. Освен, че беше и 7 годишнината от американското нашествие в Ирак. Изглежда обаче повечето американци не помнят какво е станало на 19 март преди 7 години.
През есента на 2008 г. президентът Джордж У. Буш подписа "Споразумение за статута на силите" с иракското правителство, след което започна постепенно изтегляне на американските войски. То протича съгласно този твърд график и нищо не може да го спре. Иракчаните тръгнаха на избори, вече могат да се самоуправляват, както решат за добре. Разбира се, из цялата страна продължават сраженията между разни фракции, взривове гърмят ежедневно. Но това няма да ни отклони от решението да се махнем с чувството, че сме постигнали успеха, който заслужаваме. "Ние бяхме дотук. Всичко вече е в ръцете на иракчаните: на добър път!", пише Томас Фридман в "Ню Йорк таймс".

Kраят на окупацията ще дойде през септември. Дотогава американските войници в Ирак трябва да останат не повече от 50 хиляди. Генерал Дейвид Петреъс планира да изгради, ако се наложи, още една главна квартира в иракски Кюрдистан, която ще действа и след септември, за да удържа арабско-кюрдския конфликт за правата над земята и петролните залежи. Този конфликт е най-голямата заплаха за дългосрочната стабилност на Ирак.
"Има вероятност да оставим в Кюрдистан още една бригада, като вземем войници от други места", каза генералът пред Комисията за въоръжените сили на Сената.
След края на август, когато в Ирак трябва да останат не повече от 50 хиляди американски войници, мисията на САЩ в Ирак ще бъде променена от бойна в съветническа. Американците ще обучават и съветват новата иракска армия, обясни Петреъс.
Средният американец не е забравил, че десетки хиляди негови сънародници все още се бият в Ирак, нито че за 7 години там загинаха 4400 от тях. На няколко места в страната бяха организирани демонстрации, зовящи за бързо изтегляне на войските. Но при толкова други събития - безработица, бурен дебат за реформата в здравеопазването и все по-разгарящ се конфликт в Афганистан, не е трудно да забравиш, че американците все още се бият и умират в Ирак.
"Честно казано, при всичко, което става в личния ми живот, съвсем забравих за това.

От миналия август съм без работа " - казва 39-годишният Крис Скидмор, докато отпива от чашата на изкуствената морава пред дома си.
Дори Шон Уилънц, историк от Принстънския университет, заяви съвсем простодушно, че датата на Иракската война е загубила значението си. Има много логично обяснение защо 19 март не е отбелязан в умствения календар на американеца, каза той.
"За разлика от 11 септември 2001 г. или 7 декември 1941 г., Иракската война започна без травматично събитие за американците. Много дълга беше подготовката за нея, струпването на войските в региона на Персийския залив продължи месеци, имаше и голям дебат. Отсъстваше чувството за национална драма, макар че в онази нощ се случиха много драматични събития."

Сержант Норманд Рой, който в първия ден загубил трима от войниците във взвода, който командвал, смята, че това е добре. "Този ден не е прогорен в паметта ни както датите на други войни. Това й е великото на Америка. Всеки има право на свое мнение. Ако едно събитие не стои пред погледа на американския народ, той забравя за него, защото си има по-важни работи", смята ветеранът. Той смята, че се е сражавал за правото на своя народ да забравя.

В Ню Йорк на "Таймс скуеър", близо до един пункт за мобилизация на войници, 50-тина души крещяха призиви срещу войната. Повечето бяха възрастни жени, наричащи себе си "Бесните баби", които скандираха "Страната фалира, войната е лудост!". На повечето от тях внуците служат в Ирак. Четирима от демонстрантите, дегизирани в оранжеви облекла и черни качулки на главите, разиграха сцена от военния затвор в Гуантанамо бей.
Дори в Оушуънсайд, Калифорния, където големият гарнизон на морската пехота "Кемп Пендътлън" осигурява работа на много хора, гражданите не помнят какво е станало на 19 март.

И така е от години. Войниците и техните семейства мислят много повече за Афганистан, където се изпращат хиляди от Първия експедиционен корпус. Ирак все още може да предизвика емоции с въпроса дали тази война е била оправдана. Но хората признават, че много рядко се сещат за нея.
"Ирак е курорт в сравнение с Афганистан!", смята 26-годишната Кристин, която работи в ателие за химическо чистене в градчето. - "Днес Афганистан е това, което едно време беше Ирак!"...

Голямото завръщане на Жан Мари льо Пен

Събота, 20 Март 2010г.
Автор: в. Атака
Бенджамин Додман

Бяха ги отписали като изчерпана сила във френския политически живот.
Но миналата неделя регионалните избори във Франция показаха, че Националният фронт още може да хапе. От двата края на Франция - северния и южния, мощно прозвучаха два гласа с едно и също име - на Жан Мари льо Пен и на дъщеря му Марин - и разказаха една съвсем различна история. В слънчевата област Прованс-Алп-Кот д"Азур и в студената северна Норд-Па дьо Кале лидерът на Националния фронт и дъщеря му получуха неочаквано силна подкрепа.
Вече 81 годишен, огненият оратор Жан Мари льо Пен получи 20.29% от гласовете в своята южна "крепост" в Прованс и се нареди веднага след социалистическата партия и управляващия десноцентристки "Съюз за народно движение". На север г-жа Марин льо Пен излезе втора и със спечелените 18.31% от гласовете остави зад себе си представителя на партията на Саркози.
Средно за цяла Франция Националният фронт спечели 11.74%. Партият се нарежда на 4-то място след зелената "Юроп еколожи" (екологична Европа). Това е голяма победа на Льо Пен, който на европарламентарните избори през 2009 г. получи 6.34%, а на националните парламентарни избори във Франция през 2007 г. взе 4.29%.
Тази година обаче френските националисти минаха 10-процентната граница, което им дава право да се състезават и на втория тур, който ще се проведе тази неделя, на 21 март в 12 от общо 22-та региона на континентална Франция. Понеже левите сили се обединяват за втория рунд, самостоятелното присъствие на кандидатите на Льо Пен ще нанесе по-нататъшни поражения на "посинената" от бой партия на Саркози, която не пожела да обедини сили с Националния фронт.
За всички, които като френския президент си мислеха, че "Фронт национал" е пратен в учебниците по история, вотът в неделя е леден душ. Той показа, че лошият кон, който от три десетилетия присъства на френската политическа сцена, е не само жив, но и рита.
"Националният фронт бе обявен за победен, умъртвен и погребан от президента Саркози" - заяви с грейнало лице Жан Мари льо Пен пред телевизионните камери. - "Регионалните избори доказаха, че ние сме все още национална сила, обречена да расте и да укрепва".
Веднага след като изборните секции затвориха врати в 20:00 часа, възрастният лидер, който някога нарече Холокоста "подробност от историята", се появи в националната телевизия на фона на своя предизборен плакат "Не на ислямизма! Младите с Льо Пен!", изобразяващ картата на Франция, надупчена с минарета и боядисана в цветовете на алжирското знаме.
Този плакат бе атакуван безуспешно от неправителствените организации (НПО) в страната. Привърженици на анти-имиграционната политика го разпространиха в интернет мигновено, още преди Националният фронт да успее да го разпространи из Франция.
LICRA, една антирасистка НПО, се опита да атакува изображението в съда в Марсилия. Но искът й бе отхвърлен с аргумента, че такава организация не е регистрирана в марсилски съд. След този провал алжирският външен министър Мурад Меделчи изпрати официално опалкване до френското правителство, в което го призоваваше "да вземе нужните мерки, за да предотврати обидите към чуждестранни национални символи".
Друга френска НПО внесе иск в парижки съд за забранана плаката. Трета група, "SOS Расизъм!" заведе наказателно дело срещу Жан Мари льо Пен, който ще се яви в съда на 6 май. Но на последния митинг на Националния фронт се стекоха хиляди французи, много от които вдигаха високо плаката. В речта си Льо Пен изтъкна "ислямското присъствие във Франция" и джамиите, които се "множат като гъби след дъжд".
Очевидно в Прованс, където живее голяма общност от североафриканци и техни потомци, плакатът на Националния фронт засегна чувствителна струна у френските сърца.
Успехът на анти-ислямската риторика на Льо Пен разстрои най-силно френския президент Саркози, който отдавна мечтае да отнеме електората на националистическата партия и смяташе да го постигне, като сам заеме твърда позиция срещу нелегалната имиграция и националната сигурност.

Mиналата година президентът бе критикуван за това, че поде дебат за френската национална идентичност. Критиците го обвиняваха, че е усвоил популистка риторика и базира кампанията си на антиислямските страхове на французите. "Невъзможно е да се изчисли дали националният дебат за идентичността е причина за доброто представяне на Льо Пен, но той със сигурност създаде общ климат за протестен вот", смята Жан Шише от парижкия институт CEVIPOF.
Още по-тревожен за "Съюза за народно движение" е успехът на Марин льо Пен, която се очертава като точно копие на баща си. На 41 години тя е заместник-председател на Националния фронт и евродепутат. Марин, оказа се, е неуморна в кампанията и точно толкова безстрашен политически опонент, колкото баща си. Тя спечели в северния регион, където икопномиката претърпя сериозен упадък. Марин льо Пен оформи кампанията си като обвинителен акт срещу икономическата политика на правителството. Ако на юг бащата говореше за ислямизацията, на север дъщеря му говореше само за работни места.
"Икономическата криза тласна радикално десните французи в обятията на тяхната първа любов, Националния фронт", заяви проф. Пиер Брешон от гренобълския Институт за политически изследвания.
Миналата година, благодарение на същата рецепта, Марин льо Пен спечели ярък резултат в общинските избори Енен-Бомон - северен град, поразен от тежка безработица. Тя загуби на косъм от кандидата на социалистите, но успя да се утвърди като легитимен наследник на баща си на кормилото на националистическата партия.

Aко поеме лидерството на Националния фронт преди президентските избори през 2012 г., както се говори, Марин ще наследи една партия, изправена на ръба на банкрута, загубила най-блестящите си и най-лоялни членове. Но речовитата издънка на най-спорния следвоенен политик на Франция вече доказа, че може да се бие с мачовци и да ги отстранява от пътя си. След резултата на регионалните избори, който показа, че французите все още купуват семейната търговска марка "Льо Пен", все по-малко хора се съмняват в оцеляването на Националния фронт....
Форум Атака
Телевизия АЛФА



Анкета
Подкрепяте ли петицията на АТАКА към главния прокурор Борис Велчев за сваляне имунитета на Ахмед Доган?
Да
89 %
Не
10 %
Общо гласували: 16565