Търси
Вашият e-mail:
Вашето име:
E-mail на получателя:
Име на получателя:
Изпрати
Начало | Контакти Неделя, 21 Януари 2018г.
Четиво

Толерантността към другия е белег на българската цивилизация

Вторник, 23 Март 2010г.
Автор: в. Атака
Княгиня Олга, съпруга на княз Игор и майка на Светослав, има наш произход



В предишния откъс от изследването "Българската цивилизация" на фондация ТАНГРА ТанНакРа говорихме за лоялността и рицарството, една от отличителните черти в българската народопсихология. Нашата цивилизация е синтез между изключителни постижения във всички области и висши нравствени добродетели, които неведнъж превръщат родината ни в убежище за прокудени и страдащи народи.

(Продължение от миналия брой)

Характерният за XIX в. критерий на национално самоопределение е бил недопустим за епохата преди него. В Средновековието българите, както и останалите народи са виждали себе си първо като християни, второ - като принадлежащи на определен господар, трето - като свързани с определено място (роден край). Едва на четвърто място те се определят по някакъв етнополитически признак. "Ние" и "другите" имат предимно религиозен характер. Докато гърците и сърбите са християни, турците са мюсюлмани, латините - католически християни, а това ги отчуждава много повече, отколкото езиковите и етническите им отлики.
Първият досег на българите с нетърпимостта е по време на османското завоевание, когато мнозина са избити от турците заради вярата си. Григорий Цамблак с горест отбелязва печалния факт, че

100 български първенци са избити в църквата
"Св. Четиридесет мъченици" във Велико Търново. И въпреки това, нравственият стереотип на българина като толерантен и търпелив човек спрямо "другите" не се променя и до наши дни.
Волжка България е динамична контактна зона на множество културни явления между Изтока и Запада. Макар и мюсюлмани, българите запазват подчертана търпимост и в социума, и към немюсюлманските си съседи, с които нито веднъж не водят "свещена война". В столицата Велики Болгар съществува арменска християнска колония, чийто главен религиозен храм, т.нар. "Гръцка палата", не е пипнат.
Волжките българи оказват помощ на съседни народи и преди всичко на русите. В "Тверския летопис" е отбелязано как българите спасяват от глад населението от Суздалска област през 1024 г. През 1229 г. киевският княз Юрий получава дар от владетеля на Волжка България 30 кораба пшеница за изхранването на гладуващия си народ. И до днес в Русия е популярно наименованието "болгарское пшено" за средноазиатското просо, както и видът пшеница "Болгарка". Тези имена се дължат на влиянието на волжките зърнопроизводители и износители. На руските пазари изключително търсени са кожите от белка, златка и невестулка, внасяни от български търговци.
Установено е, че чрез български занаятчии от района на Волга сред русите прониква грънчарското колело. Има сведения, че волжки българи са майстори строители в руските княжества. Българи строят християнски храмове в Суздалския край.
Съществуват свидетелства за сродяването на волжките българи с русите. Княгиня Олга, съпруга на княз Игор и майка на известния Светослав Киевски, е от български произход. В споменатия "Тверски летопис" е отбелязано, че жената на княз Андрей Боголюбски също е българка. В резултат на войните с татарските завоеватели множество българи се преселват на територията на Русия и поставят началото на известни руски аристократически фамилии.
В епохата на татаро-монголските нашествия Волжка България се превръща в жив щит за своите западни съседи. Съпротивата на българите, продължила до 1278 г., е първопричината Русия и руските земи да не се превърнат в дял от Златната орда. Волжка

България спасява
древна Русия от
унищожение,
но след упорита и неравна съпротива тя се превръща във васал на монголите. Държавата е окончателно унищожена от руския цар Иван Грозни в средата на XVI в. Още тогава волжките българи са подложени на силен асимилационен натиск от Руската империя, който се възобновява след революционните промени през 1917 г., когато им се налага невярното етническо име татари. Днес в република Татарстан съществува движение на интелектуалци за възвръщането на името "българи" и за възстановяване на изконното име на страната - Булгаристан.
Толерантното отношение към другостта е само част от цивилизационния облик на Волжка България през столетията на нейното съществуване.
Характеристиката на българската цивилизация като синтез от предимства, които творчески се възпроизвеждат, личи още по-добре в контактите с арменците и с евреите, т.е. с едно току-що оформило се православие и с юдаизма в неговите северни кавказки версии. Ползотворността на армено-българските и българо-еврейските връзки още в предлитературната епоха на българската история се преобразува в истинско човеколюбиво и хуманно общуване в продължение на векове, което достига своя апогей през XX в. Българите създават "нова родина" на прокудените и преследвани от Турция арменци и спасяват "своите" евреи от хитлеристките концентрационни лагери в уникална акция с участието на Българската православна църква.
Етическото правило, че "Те" сме "Ние" при променени условия и среда, което е основополагащ принцип на българската цивилизация в културно-поведенческото й отношение към другите. Независимо от обстоятелството, че Дунавска България е в чести и през определени периоди непрекъснати войни с Византия между VII и XIV в., културният обмен остава определящ белег и дори цел на мирните договори. От българска страна тази позиция се запазва и през столетията на Османското владичество, когато гръцката Константинополска патриаршия се старае да обезличи Българската православна църква, и през десетилетията след Освобождението на България, през които гръцката администрация извършва решителни асимилационни действия, стигащи до жестокости срещу области с българско население.
Край...

В народопсихологията на българите лоялността е висша добродетел

Понеделник, 22 Март 2010г.
Автор: в. Атака
Предците ни пренасят рицарството и във войсковото устройство на Западна Европа



(Продължение от миналия брой)

Когато обстоятелствата заставят един народ да прекоси половин Азия и по-голямата част от Европа, за да търси нови родини, срещите му с Другостта, която е езикова, културна, дори антропологична, стават всекидневие. Трудно е да се изброят етносите и културите, в контакт с които българите изграждат своя цивилизационен облик. Резултатът е поне двояк. От една страна, по чисто емпиричен път се стига до идеята за ролята на човешкия род, която обуславя готовността да се зачитат различията. От друга страна, тази готовност разкрива Другия като "огледало", в което се съзира собствената Другост. Тази позиция, преодоляваща пасивите на етноцентризма, е по мярата само на общности, които залагат в основите на цивилизационния си модел ценностите на свободата и равенството. Лоялността е добродетел, културно-исторически втъкана в пътя на българите.
Древните българи познават само един достоен начин за общуване с други народи -

мирно заселване и
равноправно
съсъществуване
Мирно заселване в Армения осъществява Вананд, мирно заселване при крал Дагоберт, а след това и в Италийския полуостров търси кан Алцек, мирно се заселва в Керамисийското поле (дн. Битолско поле в Р. Македония) кан Кубер със своя народ, мирно се настанява в Онгъла при Дунавската делта и кан Аспарух. Всяко посегателство над свободата и достойнството им заставя българите да се хващат за меча. Арменските българи въстават срещу разделянето на Армения (387) на зони на влияние между имперските центрове Рим и Сасанидски Иран. Панонските българи влизат в антихунската коалиция, която се противопоставя на опитите съюзените народи да бъдат поделени като роби между наследниците на Атила (454). Резултатите от злополучния поход на Константин IV Погонат срещу кан Аспарух (680) се изразяват в международно признаване на Дунавска България. В договора между България и Византия специална клауза защитава племенните славянски територии от византийски посегателства. През 688 г. Юстиниан II нарушава въпросната клауза и нахлува в тези земи, но в защита на славяните се изправя българската конница, което за малко не коства живота на императора. Славянското племе Тимочани нарушава договора си с българите и търси контакт с друг владетел. Отговорът е трагичен за отцепниците.
В историята на българите "те" ("другите") са винаги мислени като "ние" при променени условия и среда. Такъв възглед естествено изхожда от известната предпоставка, че не родното място, а културата определя ролята и ценностите на личността и на колектива, на хората и на нациите. Социално-икономическите причини за това отношение се коренят в урбанистичния характер на българската цивилизация, който генезисно възхожда към държавното първопрохождане в Памирско-Хиндукушкия регион, както и към всяко възпроизвеждане на българската държавност в нови организационни форми. Градският начин на живот, стопанските и обществените постижения, устройство и норми, както и религиозното стълпотворение в средищни центрове и по околната им територия са победа на мултикултурната взаимодейственост.
Нейните отличителни черти се забелязват още през устния период на българската цивилизация, която тогава се разполага в една високо динамична контактна зона със забележителни партньори в Китай и Средна Азия. В тази зона се появяват признаците на една промислена и централизирана култура, плод на която са институциите, познанията и изкуствата, както и слънчевият календар. Друга зона с напълно сходни предимства се очертава във високото иранско плато, в Каспийско-Черноморския басейн и в свързания с тях Кавказ. По тези земи българите донатрупват умения в религиозните култови практики, в градостроителството и в устройването на

крупни военно-резиденциални и икономически селища
с тежка фортификационна система, във военното дело и особено в тактиката на съвместния бой на конница с пехота, отработена в практиката на големите предноазиатски империи.
Докато градостроителството и знанието как се "правят столици" българите прилагат в следващите свои държавни обединения, оформянето на тежката конница въз основа на персийската военна традиция, съчетана с тази на Партианската империя, се оказва с голямо значение за предисторията и окончателното създаване на средновековното европейско рицарство сред германските и романските народи. Българите, едни от най-изявените майстори на конния бой с участие на пехотни подразделения, са сред първите, които пренасят на Запад елементите на такова войсково устройство, още повече че семейно-родовият принцип на организиране на рицарството е заложен далеч преди Ранното средновековие в родове, ти-пологически аналогични на българските.
Когато се говори за изконната опозиция "те" и "ние", винаги се подозира негативният характер на подобни взаимоотношения. Българите с основание могат да се гордеят, че противопоставянето, заложено в тази опозиция, е напълно преодоляно от тяхното възпитание и менталност. Може би една от причините за поносимостта към Другите идва от времето, когато българите са част от огромната евразийска общност, която крепне от общи интереси, без оглед на говорените езици и на изповядваната религия.
През балканското българско Средновековие не са засвидетелствани ексцесии, породени от непримиримост спрямо другомислещи или другоправещи. Напротив, чужди народи са защитени от геноцид в границите на България. Българо-византийските отношения през седемвековното си съществуване предоставят повече примери на културен диалог и взаимност, отколкото на войни и противостояние. Българите не страдат от идеята за богоизбраничество и се отнасят с всички свои съседи или гости по еднакъв начин.
(Следва)...

В българската цивилизация духовното винаги доминира над материалното

Събота, 20 Март 2010г.
Автор: в. Атака
u Талантът на предците ни се превръща в инструмент за защита на националната идентичност



Европейското българско изобразително изкуство е блестящо демонстрирано през вековете на турско господство до 1878 г. Дърворезбарски и живописни школи в различни градове на етнокултурното пространство на българската цивилизация: от Дебър в днешна Р. Македония на запад до царската резиденция Арбанаси край столицата Велико Търново. На изток оставят свидетелства на една одухотворена памет-познание, която универсализира българските творчески постижения. В рамките на тази иновираща се традиция Тома Вишанов от гр. Банско, Югозападна България, създава през първата половина на XIX в. своя лик на Христос, съпоставим само с мистериалните образи на Ел Греко.
Поради стечение на крайно неблагоприятни културно-исторически условия България не можа да изживее навреме своето Възраждане и да се върне към изконните добродетели на своето поведение. Въпреки това

същността им е съхранена до съвремието
Скулптурата "Дух и материя", изваяна между двете световни войни от най-големия български скулптор, Андрей Николов, сякаш е събирателен образ на прозренията, белязали съдбата на поколения български творци. Тя е и своеобразен символ на характерното за българската цивилизация надмощие на духовното над предметно-вещественото, материалното. Българската историческа памет-познание, натрупана като изстрадан опит, съединява слово и образност по начин, който възхожда към древните синтези на двете начала, каквито са индийско-ведическият и индоиранският. Пряка документация за историята на идеите на българската цивилизация не съществува, и то главно по вина на турското разсипничество, но въпреки това данни за нея могат да бъдат намерени във високата книжовност от Златния век на Симеон I Велики 893-927) насетне, в еретическата, главно богомилската, в апокрифната книжнина и особено в прозаическите и поетически творби на българските писатели след XVIII в.
Приемането на християнството като официално изповедание внася нов елемент, но неговата всеобщност не създава възможност за интерпретирането му с оглед на националните български специфики. Основно изискване е християнското вероизповедание и неговите нравствеи ценности да бъдат навсякъде приети. Всяко отклонение от това правило е вече ерес. И тъкмо тук трябва да се търси оригиналното българско мислене. Ереста на богомилите и нейният прекомерно експониран социален аспект доведе до игнорирането й от мнозина съвременни изследователи. Богомилите търсят отговор на въпроса за разминаването между Слово и Свят в аспекта лъжливо-действително. За Средновековието е обичайно да гледа на Свещеното писание като на панацея за всички онтологични, екзистенциални и социални въпроси за човека, но когато от него не произтичат отговори, идват еретиците.
Почти всички отклонения от утвърдените в християнството догмати след X в. пряко или косвено се свързват с богомилството.
Богомилите по същество възпроизвеждат дуализма на древното манихейство, поради което често пъти под това име ги срещаме в изворите. Недоволството от погазените завети на първоучителите са една от причините за появата на това учение. Самият презвитер Козма, най-големият критик на богомилите, сочи това като повод за острите нападки срещу църковния клир. И ако крайна цел на всяка религия или течение в дадена религия е постигането на съвършенство, то идеалът на "съвършените богомили" е твърде странен. В своите крайни възгледи те стигат до отрицание на брака и смятат продължението на човешкия род като мултиплициране на злото. Наричат децата "мамончета", осъждат похотта - независимо дали е за възпроизводство или е провокирана от плътски хедонизъм. Богомилската проповед навява сивота и ригоризъм, което обяснява защо богомилите печелят съмишленици в години на изпитания, отчаяние и безизходица. Социалните елементи в богомилската проповед не са инструменти за управление на обществото, а популизъм, целящ привличане на съмишленици от най-радикалните слоеве на обществото.
Ако в богомилството е заложен духът на отрицанието, то той е израз на изначално противоречивата българска идентичност, която наблюдаваме от най-дълбока древност до наши дни. Нормално приеманите другаде авторитети и въздигания са неприемливи за българското мислене, в което господства стихиен егалитаризъм от първите прояви на идейност до наши дни. Едва ли обяснението за това можем да намерим в изповядваната религия, била тя тангризъм или християнство.

То е по-скоро специфичен културен код,
който поражда и реакциите в общественото поведение.
Личността и обществото могат да се намират не само в календарното време на протичащата им история. Човекът преформулира личността си като носител на общочовешки качества и следователно се стреми към собственото си усъвършенстване. Българските революционери от ХIХ-ХХ в. знаят това повече от всеки друг и затова разбират изстрадването на собствената си съдба като път към извоюването на общозначими добрини. Идеите не бива да водят до идеологическа обремененост, защото за българите над всичко е човещината. Има идеи, които могат да предлагат благополучие, но свободата е по-ценна от зависимото материално благоденствие.
Това е обаче и проблем на вярата. В българската цивилизация остротата на мисленето и тежкият житейски опит на един род, който става народ, когато се сдобие с история - по известното заключение на първия български национален историописец монахът Паисий (1762) - пораждат тенденции в израстването на надеждата за духовно спасение....

Янето си намери ново силно мъжко рамо да го крепи в парламента

Събота, 20 Март 2010г.
Автор: в. Атака
Самотните дни и нощи на Янето Янев, които разбиха и без това кекавата му физика и психика след напускането на Митко Абаджиев и Димитър Чукарски май вече са на път да останат в миналото, забелязаха бдителни люде.
Макар че Янето продължава да се вясва в Народното събрание с трескав, неориентиран поглед и подпухнала от безсъние физиономия, през последните дни пишман водачът на тотално провалилия се ченгеджийско-мутренски проект РЗС си е намерил нова занимавка, която да му върне обратно вярата в живота и в истинските силни мъже.
Докато крачи из кулоарите на парламента с характерната си походка на самодоволен пуяк, Янев вече непрекъснато е следван от здрав левент, чиято мъжествена снага се подсилва недвусмислено и от неизменната тридневна брада, запазена марка за всеки истински мачо, отрасъл по нашите географски ширини.
Поредният фаворит на Янето, намърдал се бързо-бързо в освободената ниша, всъщност е новият депутат на РЗС Георги Терзийски, който зае мястото на безславно изгубилото мандата си болестно-амбициозно синче на Марко Семов - Атанас Семов.
44-годишният адвокат от Габрово Терзийски явно е надушил правилно шанса, предоставен му ненадейно от благосклонната съдба, както и слабостта на Янето към първичните мъжкари и е решил да не изпуска късметчето си за нищо на света. Жорко не само следва плътно своя тартор по петите из коридорите на парламента, но и винаги драпа да се курдиса от дясно на баш боса и вътре в пленарна зала.
Засега обаче лютите амбиции на новопръкналия се депутат се попарват от друга одиозна фигура в РЗС - Тодор Великов. Горнооряховчанинът също е видял своя голям шанс да се превърне в най-близкото създание на многострадалното Яне след дезертирането на цялата придворна свита в състав Димитър Абаджиев, Димитър Чукарски, Атанас Железчев, Марио Тагарински, ген. Илия Илиев. Великов изпадна в яростна ревност, след като преди ден влезе със закъснение в пленарна зала и съзря как новакът Терзийски се е гушнал кротко на столчето до Янев и победоносно гледа към фоторепортерите с плахата надежда да го щракнат до началника му. Великов измери с убийствен поглед габровлията, който като попарен веднага стана и освободи мечтаното местенце до кахърния Яне.
До две седмици още трима депутати се очаква да си бият камшика от безперспективното РЗС, твърдят запознати. "Накрая от старите пушки до Янев май ще остане само тотално компрометираният Тодор Великов. Това е човекът, известен като синия лидер с вълнените чорапи на Велико Търново. Навремето беше областен шеф на СДС, после на ДСБ и оттогава във Великотърновско никога повече няма да има СДС. Неслучайно, след като се залепи за Яне, се уплаши да се кандидатира за депутат от Търново и избяга чак в Стара Загора", разкриха депутати....
Форум Атака
Телевизия АЛФА



Анкета
Подкрепяте ли петицията на АТАКА към главния прокурор Борис Велчев за сваляне имунитета на Ахмед Доган?
Да
89 %
Не
10 %
Общо гласували: 16565