Търси
Вашият e-mail:
Вашето име:
E-mail на получателя:
Име на получателя:
Изпрати
Начало | Контакти Петък, 15 Декември 2017г.

Търсенето в архив извежда резултати само от броевете показани по долу. *


От: До:


Моля, изберете поне един критерий за търсене.

Изследователката на делото на Матей Преображенски Румяна Николова: Патриотизмът има едно измерение - дела на ползу роду

Брой: 956 | Дата: 2008-11-17
Автор: в. Атака

 Румяна Николова e родена в с. Царски извор, Великотърновска област. Завършила е ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" през 1990 г., магистър по българска филология. Изследовател на делото на отец Матей Светопреображенски с публикации за него в сп. "Литературна мисъл", сп. "Родна реч" и периодичния печат. Сценарист, режисьор, продуцент и оператор на документалната филмова импресия "Матей Преображенски - съвременникът" и редица други документални филми, уебдизайнер и администратор на виртуалния музей на Отец Матей - http://matey.hit.bg. Редактор на второто издание на книгата "Защита на Православието" от Матей Преображенски.

-Нека започнем отзад напред. Ако Матей  Преображенски, от чието рождение се навършват 180 години, беше доживял Освобождението, в какъв щеше да се превърне - известен политик като Стефан Стамболов или разочарован от политическите ежби обикновен българин?
-Понякога също съм си задавала този въпрос, но отговорът винаги е различен. Отец Матей Светопреображенски има толкова много и различни интереси и във всяка една от областите, в които неговото дело, е оставило следи, че би могъл да бъде водеща фигура в много от тях - от механиката и народната медицина до политиката и църковната кариера. Всички негови съвременници отбелязват сладкодумието му, способност да убеждава чрез словото. Кой знае, ако бе станал един от първите дипломати на Нова България, дали съдбата на Родината ни нямаше да бъде по друг начин решена. Каквото и да се опитваме да гадаем, едно е сигурно - при многобройните си таланти и интереси, той е бил изключително скромен, честен, справедлив, човеколюбив и силно вярващ човек - такъв би останал според мен и след Освобождението, независимо с какво се занимава.
-Длъжница ли е българската историческа наука на Матей Преображенски?
-Аз не съм историк и не мога да давам оценка на историците. Те са свършили доста изследователски проучвания. Като започнем от възторжените почитатели на неговата личност и на неговото дело Христо Марков и свещеник Петко Франгов, и Николай Хайтов, та стигнем до систематичните проучвания на Александър Бурмов, Огняна Маждракова, Илия Пехливанов, акад. Иван Радев, Тодорка Драганова и др. Проблемът според мен е в слабото популяризиране на техните изследвания. Няма човек, дори и в наши дни, който да се е докоснал по някакъв начин до делото му, до обаянието на личността му или до писаното слово в книгите му и да не е почувствал нуждата да направи нещо добро, нещо общополезно. Тази искра и в наше време е запалила много, при това млади хора. От алпинистите от Туристическо дружество "Трапезица 1902", които всяко лято на скалите до манастира "Св. Троица" провеждат своята среща и не пропускат да покажат на новаците къде е била пещерата, където Отец Матей е живял, до енергичния кмет на великотърновското Ново село Христо Христов и младия компютърен специалист Тодор Кънчев и неговите приятели, които са автори и технически изпълнители на атрактивния спектакъл "Звук и светлина от църквата Св. Николай" пак в Ново село. Всъщност не историците, а агроспециалистите са длъжници на Отче Матея - той е внесъл и разпространил по нашите земи един сорт сладък пипер, който народът е нарекъл чушки матейки, калугерки, пипер Очи Матей и други такива вариации на името. Този пипер вероятно и до днес се сади някъде и се отглежда. Ще съм много благодарна на в. "Атака", ако чрез неговите читатели попадна по следите на чушките майтеки и се сдобия със семена. Надявам се някой да е съхранил сорта. Независимо от историческите и литературните изследвания за Матей Светопреображенски, народната памет тачи една жива легенда за него. Тъй като много земи е обиколил, много е пътувал, хората вярват, че е закрилник на пътуващите и всеки, който знае за тази легенда, когато преминава край паметника и костницата на Отчето по пътя между Севлиево и Велико Търново, натиска неколкократно клаксона и го "поздравява". Според една неофициална статистика около 30% от преминаващите автомобилисти натискат клаксона - едно неопровержимо доказателство, че Отец Матей е светец в сърцата на хората.
-Като какъв преди всичко трябва да запомним отец Матей - оригинален новатор, който се е опитал да създаде "морска мелница" на Бяло море, верен другар и съратник на Левски или пък като летописец?
-Тези, които са запознати с живота и делата на Отец Матей, го знаят като човек, който не само на думи работи за доброто на своя народ, в полза на талантливия и на обикновения българин. Той често е обичал да казва "Каква полза, братя мои, ако казува някой, че вяра има, а дела - няма". И сам е бил за пример с активната си гражданската позиция в много области. Радетел за свободата на България, съратник на Георги Сава Раковски, приятел на Васил Левски, учител в революционната борба на Стефан Стамболов, Бачо Киро, Христо Караминков - Бунито, Тодор Лефтеров и много други достойни българи, които поемат по пътя, който им е посочил. В същото време е работил и за просвещението на онези българи, които искат и да копаят градинката си, и да четат и слушат за чудесата на света. Народен лечител, основател на първите земеделски кооперации и на много читалища, пътуващ книжар и сам изкушен от словото, търсещ вечния двигател и вдъхновител за изографисването на вечен календар - винаги готов да се притече на помощ и със съвет, и с работа. Неспокойният му дух сякаш броди и до днес между хората и ги наставлява как да направят живота си по-добър, по-смислен. Ето затова си струва човек да отдели час-два, да отиде в книжарница или библиотека и да потърси нещо повече за този наш национален герой. От това само ще спечели. Защото геройството трябва да се определя не толкова от героичната смърт, колкото от свършеното за ползу роду.
-Госпожо Николова, Вие сте създателка и на виртуалния музей на Матей Преображенски. Това е сравнително нова форма на представяне на историческа личност. Имат ли бъдеще подобни музеи в България и радва ли се на интерес музея на Моно?
-В наши дни казват, че ако те няма в интернет, все едно не съществуваш. Това разбира се е пресилено, но и вярно. Съвременните информационни и комуникационни технологии са така популярни, защото пестят време. А за личности като  Матей Светопреображенвски, за който има малко автентични веществени и писмени паметници, виртуалното пространство е особено подходящо тъй като дава възможност да бъдат събрани и публикувани на едно място всички по-значими снимки и текстове за него и от него. В международната виртуална мрежа влизат млади и по години, и по дух хора - всеки, който иска да е информиран, има право да ползва публикуваната там информация. Естествено нищо не може да замени контакта на живо с реликвите от музеите, с беседите и напоследък с мултимедийните презентации на историческото ни минало. Пък и друго си е да си направиш снимка и да разказваш на близките си как си се почувствал в Плиска, Преслав или Царевец, на Перперикон, на Шипка или на което и да е от местата, гордост за всеки българин.


Форум Атака
Телевизия АЛФА



Анкета
Подкрепяте ли петицията на АТАКА към главния прокурор Борис Велчев за сваляне имунитета на Ахмед Доган?
Да
89 %
Не
10 %
Общо гласували: 16553